отколкото целувките на Трей.
Котката Оуен скача от гърдите ми, когато телефонът ми сигнализира за получен есемес.
Изваждам го от джоба си и отключвам екрана.
Сърцето ми заплашва да изскочи от гърдите, когато чета съобщението от Оуен.
„Месна рокля.“
Тутакси се надигам, изпълзявам от палатката, прекосявам тичешком всекидневната и
отварям входната врата. Щом очите ни се срещат, имам чувството, че железен юмрук стяга
сърцето ми.
Господи, колко ми липсваше!
Той нерешително пристъпва напред. Не желае да се почувствам неловко от
присъствието му, но по изражението на лицето му виждам, че и той, като мен, усеща същия
юмрук около сърцето си.
Отстъпвам крачка навътре в апартамента и отварям по-широко вратата в мълчалива
покана да влезе. В ъгълчетата на устните му трепва лека усмивка и той бавно приближава
към вратата на апартамента. Щом престъпва прага, аз се отдръпвам настрани, за да влезе
вътре. Той слага ръка върху вратата и я затваря, сетне се обръща и заключва. Когато отново се
извръща към мен, върху лицето му е изписана болка, сякаш не знае дали да се обърне и да си
тръгне, или да ме вземе в обятията си.
Искам да направи и едното, и другото.
Глава 16
ОУЕН
Искам тя да знае колко много съм мислил за нея. Как всяка нощ си задавах въпроса дали
стягането в гърдите ми се дължи на мъката ми по нея, или просто на това, че не ми е
позволено да я видя. Понякога хората желаят това, което не могат да имат и това обърква
чувствата им към другия човек.
И в двата случая чувството съществува. Напрежението и болката, бавното стягане в
стомаха, ми дават смелостта да съкратя разстоянието помежду ни и да завладея устата й с
моята. Щях да съм го направил досега, ако на път за тук не бях видял Трей да напуска
апартамента й. За късмет, той е ненаблюдателен негодник, така че не ме забеляза.
Но аз определено го видях. И това ме накара да се запитам какво прави тук толкова
късно през нощта. Не че имам право да знам, но любопитството определено ме гризе.
Миналата седмица той дойде да ме види в затвора. Казаха ми, че имам посетител и
помислих, че е баща ми. Една малка частица от мен се надяваше да е Обърн. Никога не съм
очаквал тя да дойде на свиждане, докато съм в затвора, ала все пак се надявах, че това може
да се случи и тази вяра ми помогна да бъда по-позитивен, отколкото бих бил иначе.
Когато влязох в стаята за свиждания и видях Трей да стои там, отначало реших, че е тук
заради някой друг. Но след като гневният му поглед се насочи към мен, всичко стана ясно.
Отидох до стола и седнах, а той направи същото.
Трей се взира няколко минути в мен, без да каже нито дума. Аз също го гледах. Не знам
дали той си е мислил, че ме е изплашил достатъчно със самото си присъствие, но продължи
да мълчи. Просто седя цели десет минути на стола, без да откъсва поглед от мен.
Аз не трепнах нито за миг. Няколко пъти ме напушваше смях, но се сдържах. Накрая той
се изправи, но аз останах седнал. Трей заобиколи масата и сякаш щеше да се насочи към
изхода зад мен, но вместо това се спря и сведе поглед към мен.
— Стой по-далеч от моето момиче, Оуен.
В този миг аз отместих поглед. Не защото ме бе ядосал или изнервил, а защото думите
му ми подействаха като жесток удар в корема. Последното, което исках да чуя, беше той да
нарича Обърн „свое момиче“. И това нямаше нищо общо с моята ревност, а само с
инстинктите ми относно Трей.
И макар да съм длъжен да призная, че се мразя, задето дотолкова прецаках живота си,
че щеше да се отрази зле върху нас, ако бяхме заедно, още повече ненавиждам факта, че
заради моите действия Трей щеше да получи Обърн. Защото тя заслужава по-добър мъж.
Много по-добър.
Тя заслужава мен.
Само ако и тя го знаеше.
Тя се взира в мен, сякаш иска да ме прегърне. Сякаш иска да ме целуне. И повярвайте
ми, ако в момента бе направила едно от тези неща, щях да бъда повече от щастлив.
Тя стои, отпуснала ръце покрай тялото, като че ли не знае къде да ги дене. Вдига
дясната си ръка към гърдите и обхваща бицепса на лявата. Свежда поглед към краката си.
— Ти си добре — прозвучава неуверено гласът й.
Не съм сигурен дали задава въпрос, или е просто констатация. Въпреки това кимам.
Обърн изпуска лека въздишка с облекчение, което не очаквах. Не мислех, че тя ще се тревожи