помисля друго. — Той притиска устни към челото ми и отпуска леко хватката на китката ми.
Усмихва ми се нежно, но усмивката му има обратен ефект. Ужасена съм, че настроението му
може да се мени толкова бързо, както в момента. Трей ме притегля в обятията си и притиска
лице към косата ми. Вдишва и бавно издишва.
— Извинявай — прошепва. — Да се махаме оттук.
Отваря пасажерската врата за мен и я затваря, след като се качвам в колата. Въздъхвам с
облекчение, че моментът е отминал, но отлично разбирам, че реакцията му е един огромен,
червен предупредителен флаг.
И сякаш някой е призовал вниманието ми, погледът ми попада върху колата в другия
край на паркинга. Оуен стои до нея и се взира в моята посока. По изражението на лицето му
става ясно, че е видял всичко, което току-що се случи. Все пак от другия край на паркинга
сцената може да е приличала на нежен момент между двама влюбени, а не това, което беше в
действителност. Което можеше да обясни болката, изписана върху лицето на Оуен.
Той отваря вратата на колата си в същия момент, в, който Трей отваря своята. Очите ми
са приковани достатъчно дълго в Оуен, за да видя как вдига ръка до сърцето си и я свива в
юмрук. В съзнанието ми изплуваха думите му, когато ми сподели колко много му липсват
майка му и брат му. Има дни, когато ми липсват толкова силно, че ме боли ето тук. Като че
ли някой стиска сърцето ми с мощта на целия проклет свят.
Трей потегля от паркинга и миг преди Оуен да изчезне от погледа ми, аз незабележимо
вдигам юмрук към гърдите си. Очите ни остават приковани един в друг, докато вече е
невъзможно.
* * *
Никой повече не спомена вчерашната случка в магазина. Трей и Ей Джей прекараха
вечерта в моя апартамент и Трей се държа така, все едно нищо не е станало, докато
приготвяше на Ей Джей палачинки с шоколад. Всъщност Трей беше в изключително добро
настроение. Не знам дали беше разкаяние заради гневния му изблик на паркинга, или
наистина му е приятно да прекарва с нас времето си.
Внезапното му добро настроение може би се дължеше на факта, че той нямаше да ме
види през следващите четири дни и не искаше да се разделим скарани. Тази сутрин
заминаваше на конференция в Сан Антонио и мога да кажа, че когато миналата нощ се
сбогуваше с мен, изглеждаше притеснен да ме остави. Няколко пъти ме попита за графика
ми и какви планове имам за почивните дни. Лидия заминаваше с Ей Джей в Пасадена на
гости на семейството си. Ако днес не бях на работа, щях да отида с тях.
Но аз не заминах и сега бях свободна през целия уикенд; мисля, че точно това изнервяше
Трей. Той очевидно имаше проблеми е доверието, когато ставаше дума за Оуен.
И с основание. В крайна сметка, два часа след като Трей бе напуснал Далас, аз стоя
пред ателието на Оуен. Всеки ден минавам покрай сградата и незабелязано пускам по едно
листче в процепа. През изминалите няколко седмици съм оставила повече от двайсет
признания. Знам, че той е отрупан с признания, така че няма откъде да разбере кои са моите.
Но когато ги оставям, се чувствам по-добре. Повечето от признанията са банални неща,
които нямат нищо общо е него. Обикновено са свързани с Ей Джей и аз никога не ги пиша по
такъв начин, че Оуен да разбере, че съм била аз. Сигурна съм, че той никога няма да се
досети, че аз ги пускам. Но за мен това е като терапия.
Поглеждам към признанието, което току-що съм написала.
Мисля за теб всеки път, когато той ме целува.
Сгъвам го и го пъхвам в процепа, преди да съм размислила. След вчерашната ни среща в
магазина, аз все още усещам присъствието му. Искам отново да чуя гласа му. Искам отново да
видя усмивката му. Не спирам да се убеждавам, че това признание е просто затваряне на
страницата, един окончателен завършек, за да продължа напред е Трей, но знам, че го правя
по чисто егоистични причини.
Измъквам друго листче от чантата и бързо надрасквам думите.
Този уикенд той е извън града.
Мушвам листчето в процепа, дори без да го сгъвам. Веднага щом изчезва от погледа ми,
гърдите ми се стягат и аз мигом съжалявам, че съм го написала. Това не беше признание;
беше покана. Покана, която трябва да отменя. Веднага. Аз не съм такова момиче.
Защо го направих?
Опитвам се да промуша пръстите си през процепа, макар да знам, че бележката вече е