сетне ми вдъхва кураж да изкача останалата част от стъпалата.
— Наистина ли инициалите ти са ОМГ? — Прехапвам бузата си от вътрешната страна,
за да сдържа усмивката, която искам да скрия от него.
Стигам до горната площадка. Без да ми обръща внимание, той се отправя към един
скрин. Отваря едно чекмедже и започва да ровичка вътре, а аз получавам възможността да
огледам огромната стая. В дъното е разположено голямо легло. В противоположния ъгъл се
намира напълно оборудван кухненски бокс, а от двете му страни се виждат две врати, водещи
към други стаи.
Аз съм в апартамента му.
Моят домакин се извръща и ми подхвърля нещо черно. Улавям го и го разгръщам. Оказва
се пола.
— Това би трябвало да свърши работа. Изглеждаш приблизително един и същ размер с
предателката. — Отива до гардероба и сваля бяла риза от закачалката. — Виж дали ще ти
стане. Обувките ти са подходящи.
Аз вземам ризата от ръцете му и поглеждам към двете врати.
— Къде е банята?
Той сочи вратата вляво.
— Ами ако не ми станат? — питам, разтревожена, че той няма да приеме помощта ми,
ако не съм облечена професионално. Двеста долара не се получават толкова лесно.
— Ако не ти станат, ще ги изгорим ведно с всичко друго, което е оставила.
Аз се засмивам и се запътвам към банята. Щом се озовавам вътре, не губя време да
оглеждам помещението, а започвам да се преобличам в дрехите, които ми е дал. За късмет,
ми пасват идеално. Поглеждам се в огледалото и се свивам засрамено при вида на косата си.
Истинска катастрофа. Би трябвало да ме е срам да се наричам стилистка. Не съм я
докосвала, откакто тази сутрин излязох от апартамента, затова набързо я вчесвам с един от
гребените на Оуен и я прибирам на кок. Сгъвам току-що съблечените дрехи и ги оставям
върху плота.
Когато излизам от банята, Оуен е в кухнята и налива две чаши вино. Замислям се за миг
дали да му кажа, че ми остават още няколко седмици, докато стана достатъчно възрастна, за
да имам право да пия алкохол, но в момента нервите ми са опънати до крайност и имам
въпиюща нужда от чаша вино.
— Стават ми — осведомявам го, приближавайки към него.
Той вдига очи и се взира в ризата малко по-дълго, отколкото е нужно, за да прецени дали
ми става, или не. Прокашля се и свежда поглед към виното, което налива.
— На теб ти стоят по-добре — подхвърля кратко.
Плъзвам се на стола, опитвайки се да скрия усмивката си.
Минало е доста време, откакто съм получавала комплимент, и съм забравила колко е
приятно.
— Не искаше да кажеш това. Просто си огорчен от раздялата.
Оуен побутва чашата по плота.
— Не съм огорчен, а облекчен. И съм напълно искрен. — Вдига чашата и аз на свой ред
вдигам своята. — За бившите гаджета и новите служителки.
Смея се и чашите ни се чукат.
— По-добре, отколкото да пием за бивши служителки и нови гаджета.
Той поднася чашата към устните си и ръката му застива, докато наблюдава как пия от
виното. Когато свършвам, се усмихва и най-накрая отпива и той.
Щом оставям чашата на плота, нещо меко докосва крака ми. Първоначалната ми
реакция е да закрещя и именно това се случва. Или може би звукът, излизащ от устата ми,
повече прилича на скимтене. Във всеки случай вдигам крака, поглеждам надолу и съзирам
черна, дългокосместа котка, която се търка о стола, на който съм седнала. Тутакси спускам
краката си обратно на пода и се навеждам, за да взема котката. Не знам защо, но това, че този
мъж има котка, ме кара да се чувствам по-спокойно. Едва ли човек, който има домашен
любимец, може да бъде опасен. Знам, че това не е най-доброто оправдание да се намираш в
апартамента на непознат, но ме кара да се чувствам по-добре.
— Как се казва котката ти?
Оуен протяга ръка и заравя пръсти в гъстата козина на животното.
— Оуен.
Аз тутакси прихвам на шегата, но той запазва невъзмутимото си изражение. Млъквам за
няколко секунди, очаквайки го да се засмее, но той явно не споделя веселието ми.
— Нарекъл си котката на себе си? Без майтап?
Оуен ме поглежда и аз забелязвам лека усмивка да потрепва в ъгълчето на устата му.
Свива рамене, почти срамежливо.
— Тя ми напомня на мен самия.
Отново прихвам.
— Тя? Нарекъл си женска котка Оуен?
Той свежда поглед към котката Оуен и продължава да я гали, докато тя се е разположила
удобно в ръцете ми.
— Шшт — тихо ме порицава Оуен. — Тя те разбира. Не й насаждай комплекс.
Сякаш той е прав и тя наистина ме чува да се надсмивам над името й. Котката Оуен