Присъствието му ми причинява физически смут.
— Здравей — казва той. Изражението му е предпазливо. Не издава никакви емоции. Не
знам дали е ядосан заради признанията ми, но той е тук, значи очевидно е разбрал, че са от
мен. Когато не отвръщам на поздрава му, той поглежда кратко през рамо. Прокарва ръка през
косата си и отново се извръща с лице към мен.
— Имаш ли време за едно подстригване? — пита той.
Погледът ми се отмества към косата му, която е значително по-дълга от последния път,
когато го подстригах.
— Отново ми се доверяваш да те подстрижа? — Смаяна съм от игривостта в гласа си.
Независимо от всички обстоятелства, ми е толкова лесно и непринудено да общувам с него.
— Зависи. Трезва ли си?
Усмихвам се, облекчена, че той може да се шегува насред нашата студена война. Кимам
и соча към дъното на салона, където са умивалниците. Той пристъпва към мен и аз вървя към
него, заобикалям го, отивам до входната врата и я заключвам. Последното, което искам, е да
влезе някой, който не би трябвало да го види тук.
Връщам се в дъното, а той вече седи на същия стол, както тогава, когато последния път
мих косата му. И както тогава, очите му не се откъсват от лицето ми. Проверявам водата,
преди да насоча струята към косата му. След като я намокрям, изливам шампоан върху дланта
си и прокарвам ръце през косата му, обилно насапунисвайки я. За няколко секунди очите му
се затварят и аз се възползвам от възможността да го изпия с поглед.
Той ги отваря веднага щом започвам да изплаквам косата му, а аз припряно отмествам
поглед встрани.
Искам той да каже нещо. Щом е тук, значи има причина. И тя не е за да ме зяпа.
Свършвам с измиването и двамата мълчаливо се отправяме към предната част на салона.
Той сяда на моя стол и аз подсушавам косата му с кърпа. Не съм сигурна дали изобщо дишам,
докато го подстригвам, но правя всичко по силите си, за да се съсредоточа върху прическата,
а не върху него. В салона никога не е било толкова тихо.
И никога толкова шумно.
Не мога да спра мислите, препускащи в главата ми. Мисли за това, колко е прекрасно да
ме целува. Мисли за това, как ме кара да се чувствам, когато ръцете му ме прегръщат. Мисли
за това, как нашите разговори винаги са толкова естествени и истински и аз не искам никога
да свършват.
Когато оформям и последния кичур с ножицата, вчесвам косата му, а после го почиствам
от космите. Свалям предпазната престилка и я изтръсквам. Сгъвам я и я прибирам в
чекмеджето.
Той става и изважда портфейла си. Оставя петдесетдоларова банкнота върху плота и
пъхва обратно портфейла в джоба си.
— Благодаря — промълвява с усмивка. Обръща се, за да си тръгне, а аз тутакси клатя
глава. Не искам той да си тръгва. Ние дори не сме обсъдили признанията. Той дори не ми е
казал защо е дошъл.
— Почакай — възпирам го. Оуен тъкмо е стигнал до вратата, но бавно се обръща.
Опитвам се да измисля какво да му кажа, но нищо от това, което наистина искам да изрека,
не излиза от устата ми. Вместо това поглеждам към петдесетдоларовата банкнота, грабвам я
и я вдигам. — Това са твърде много пари, Оуен.
Той ме гледа мълчаливо. Минава сякаш цяла вечност, преди да отвори вратата и да
излезе, без да промълви нито дума.
Аз се свличам върху фризьорския стол, окончателно объркана от реакцията си. Какво
искам от него? Да го накарам да направи първия ход? Да ме покани в дома си?
Не би трябвало да мисля за нито едно от тези неща и фактът, че съм разстроена, защото
нито едно от тях не се е случило, ме кара да се чувствам като ужасен човек.
Свеждам поглед към петдесетдоларовата банкнота в ръката си. За пръв път забелязвам,
че на обратната й страна е написано нещо. Обръщам я и чета съобщението, надраскано с
черен маркер.
Нужна ми е поне още една нощ с теб. Моля те.
Стискам юмрук и го притискам към гърдите. Лудешкото биене на сърцето ми и бързото
разширение на дробовете ми, за да вкарам повече въздух в тях, са единственото, върху което
мога да се съсредоточа в този момент.
Хвърлям парите върху плота и заравям лице в шепи.
О, боже мой!
О, боже мой!
Никога досега в живота си не съм искала толкова силно да направя нещо нередно.
* * *
Когато спирам пред ателието му, аз обмислям решение, с което утре няма да се гордея.
Ако вляза вътре, знам какво ще се случи между нас. И макар да знам, че Трей е извън града и
вероятността той някога да узнае за това да е почти нищожна, това не прави ситуацията по-