малко нередна.
Мисълта, че Трей може да разбере, също не възпира желанието ми да го направя.
Преди да успея да направя избора си, вратата се отваря и ръката на Оуен се протяга към
моята. Той ме придърпва вътре в тъмното ателие, затваря вратата зад мен и заключва.
Изчаквам очите ми да привикнат с мрака, а съвестта ми с факта, че съм тук. Вътре в неговото
ателие.
— Не бива да стоиш така отвън на улицата — казва Оуен. — Някой може да те види.
Не съм сигурна кого има предвид, но тази вечер няма шанс Трей да ме види, като се има
предвид, че е в Сан Антонио.
— Той е извън града.
Оуен стои на по-малко от метър от мен и ме наблюдава, наклонил глава настрани. Едва
забележима усмивка се мярва на устните му.
— Така ми казаха.
Свеждам неловко поглед към краката си. Затварям очи и се опитвам да се разубедя.
Подлагам всичко на риск с присъствието си тук. Знам, че ако успея да заглуша мислите,
стрелкащи се през главата ми, ще успея да осъзная колко неразумна е постъпката ми.
Независимо дали ще ме заловят, или не, срещата ми с него няма да доведе до нищо добро.
Само ще влоши нещата, защото навярно ще го искам за повече от една нощ.
— Не бива да съм тук — тихо проронвам.
Очите му продължават да ме гледат със същото непоколебимо изражение.
— Но си тук.
— Само защото ти ме вмъкна вътре, без да ме питаш.
Той тихо се смее.
— Ти стоеше пред вратата ми, опитвайки се да решиш какво да правиш. Аз просто ти
помогнах да вземеш решение.
— Още не съм взела никакво решение.
Оуен кима.
— Напротив, взела си, Обърн. Взела си много решения. Ти избра да бъдеш с Трей за
дълго време. А сега избираш да бъдеш с мен за една нощ.
Прехапвам долната си устна и отмествам поглед от него. Не ми харесва коментара му,
независимо колко истина съдържа. Понякога истината боли и да го чуя да я изрича без
заобикалки, я прави да изглежда повече черно-бяла, отколкото в действителност е.
— Ти си несправедлив.
— Не, аз съм егоист — заявява той.
— Това е едно и също.
Оуен прави крачка към мен.
— Не, Обърн, не е. Несправедливо би било да ти поставя ултиматум. Да си егоист, е
нещо като това. — Устните му силно и решително се впиват в моите. Ръцете му се плъзват в
косата ми и обвиват тила ми. Той ме целува така, сякаш иска да навакса за всички целувки,
които би могъл да ми даде в миналото и за всички, които би искал да ми подари в бъдеще.
За всички наведнъж.
Ръцете му се отпускат на гърба ми и той отново ме привлича към себе си. В този
момент не знам къде са моите ръце. Мисля, че съм се вкопчила в него с всички сили, но
всяка друга част от мен, освен устата ми, е напълно вцепенена. Единственото, което напълно
осъзнавам, това са устните му, завладели моите. Неговата целувка е единственото, което
усещам в този миг.
Всичко, за което искам да мисля.
Но дяволите да ме вземат, ако кажа, че Трей не нахлува в мислите ми. Не ми пука колко
силни са чувствата ми към Оуен, дължа лоялност на Трей. Действията на Оуен ме
принуждават да направя избор, а сега и двамата ще трябва да живеем с последствията.
Откъсвам се от него и намирам сили да се отдръпна. Устните ни са разделени, но ръцете
ми остават притиснати към гърдите му. Усещам как тежко се повдигат и спускат. Знам, че той
изпитва същото, което и аз, и това е достатъчно, за да притегля отново устата му към моята.
— Трей — мълвя задъхано. — Сега съм с Трей.
Оуен стиска здраво очи, сякаш го пронизва силна болка само при звука от името на
съперника му. Диша толкова тежко, че се налага да си поеме дъх, преди да отговори. Отваря
очи и впива поглед в мен.
— Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. — Той вдига ръка и
притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. — Всяка друга
част от теб е моя.
Думите му ми въздействат повече от целувката. Опитвам се да поема дъх, но ръката му,
притисната към сърцето ми, не позволява. Той пристъпва по-близо и двамата сякаш
избухваме в огнени пламъци. Дланта му все още е притисната към гръдта ми, а другата му
ръка е обвита около кръста ми.
— Той не изпълва сърцето ти с трепет, Обърн. Не го кара да препуска толкова бясно,
сякаш ще изхвръкне от гърдите ти.
Затварям очи и се облягам на него. Мисля, че тялото ми прави избора вместо мен,
защото разумът ми е изгубил всякакъв контрол върху чувствата. Притискам лице към шията