му и слушам притихнала как дишането ни се забавя. Колкото по-дълго стоим тук и колкото
повече той говори, толкова по-необуздани стават желанията ни. Усещам го по начина, по
който той ме държи. Чувам отчаяната молба в гласа му. Долавям го с всяко повдигане и
спускане на гърдите му.
— Разбирам защо трябваше да избереш него — промърморва той. — Това не ми харесва,
но го разбирам. Знам също, че една подарена нощ няма да заличи факта, че може би ще му се
отдадеш завинаги. Но както казах… аз съм егоист. И ако една нощ с теб е всичко, което мога
да получа, тогава ще я взема. — Повдига главата ми от рамото си и накланя лицето ми към
своето. — Ще взема всичко, което пожелаеш да ми дадеш. Защото знам, че ако сега излезеш
през тази врата, след десет години… след двайсет години… когато си спомняме за тази нощ,
ще съжаляваме, че не сме послушали сърцата си.
— Точно това ме плаши — признавам. — Боя се, че ако веднъж послушам сърцето си,
никога повече няма да мога да го пренебрегна.
Оуен доближава уста до моята и шепне:
— Само ако можех да имам това щастие. — Устните ни отново се сливат и този път го
усещам с всяка частица на тялото си. Придърпвам го към себе си със същото отчаяние, с
което и той ме притегля. Устните му са навсякъде и той ме целува с облекчение, защото знае,
че с тази целувка се съгласявам на всичко, за което ме моли. Това е моят начин да му кажа, че
може да има тази нощ.
— Искам те горе — моли той. — Веднага.
Започваме да се придвижваме през ателието, но и двамата не можем да откъснем устни
и ръце един от друг, затова ни е нужно време. Когато стигаме до стълбата, той започва да я
изкачва заднешком, което затруднява целувките ни. Най-после Оуен осъзнава, че така скоро
няма да стигнем до никъде, затова сграбчва ръката ми, обръща се и ме тегли нагоре по
стъпалата, докато не се озоваваме в апартамента му.
Щом устата му отново открива моята, това е напълно различна целувка от онази, която
току-що споделихме. Той обгръща главата ми с две ръце и бавно ме целува. Нежно и дълбоко,
с висини, спадове и глъбини.
Целува ме така, сякаш съм негово платно.
Улавя двете ми ръце и сплита пръсти с моите. Когато целувката свършва, челата ни се
допират едно до друго.
Никой досега не е разпалвал подобни чувства в мен. Нито дори Адам. И може би това,
което изпитвам, когато той ме целува, е толкова рядко чувство, че след днешната нощ никога
повече няма да го позная.
Тази мисъл ме ужасява и в същото време подпечатва съдбата ми до утре сутринта,
защото каквото и да чувствам към Оуен, не бива да го приемам за даденост. Дори и в името
на лоялността ми към Трей.
И честно, не ме е грижа в какъв човек ме превръща това.
— Боя се, че никога няма да почувствам отново това с никого другиго — прошепвам.
Той стиска ръцете ми.
— Аз се боя, че ще го почувстваш.
Отстъпвам назад и го поглеждам, защото искам той да знае, че чувствата ми към Трей
никога няма да бъдат такива.
— С него никога няма да изпитам това, Оуен. Дори частица от тези чувства.
По лицето му не се изписва облекчение, както очаквах. Всъщност изглежда така, сякаш
съм казала нещо, което той не иска да чуе.
— Щеше ми се да можеше — казва той. — Не искам да мисля, че ще прекараш живота
си с човек, който не те заслужава.
Той обвива ръце около мен и аз отново заравям лице във врата му.
— Не исках да кажа това — обяснявам. — Не казвам, че той ме заслужава по-малко от
теб. Просто чувствам съвсем различна връзка с теб и това ме плаши.
Ръцете му обхващат тила ми и устата му се придвижва към ухото ми.
— Ти може и да не мислиш, че той те заслужава по-малко от мен, но аз казвам точно
това, Обърн. — Ръцете му се спускат надолу, обгръщат бедрата ми и той ме повдига. Пренася
ме през стаята и ме полага върху леглото. Плъзва се отгоре ми и обхваща главата ми с две
ръце. Целува ме нежно по челото, сетне по върха на носа. Очите ни се срещат и той ме гледа
по-искрено и открито, отколкото досега. — Никой не те заслужава така, както аз.
Сега ръцете му са върху копчето на дънките ми и той го разкопчава. Устните му допират
шията ми, докато той продължава да ме убеждава с думи, че ние сме точно там, където
трябва да бъдем.
— Никой не те вижда, както аз.
Затварям очи и слушам звука на гласа му. Чакам да събуе дънките ми, предвкусвайки
докосването на ръката му върху моята кожа. Дланите му се плъзват нагоре, разтваряйки леко