към върха.
Лежа върху гърдите му, а ръцете му ме обгръщат. Никога не съм мислила, че отново ще
бъда в това състояние. Състояние, когато знам, че се намирам точно там, където принадлежа,
ала не мога да сторя нищо, за да остана завинаги.
Това ми напомня деня, когато се сбогувах с Адам. Знаех, че чувствата ни един към друг
са много по-силни, отколкото останалите смятаха, и ми бе нужна цяла вечност, за да се
съвзема от болката да бъда откъсната от него, преди да съм готова.
А сега същото се случва с Оуен. Не съм готова да му кажа „сбогом“. Страхувам се да му
кажа „сбогом“.
Но съм длъжна да го кажа и това зверски боли.
Ако знаех как да възпра сълзите, щях да го сторя. Не искам той да ме вижда разплакана.
Не искам той да знае колко съм съкрушена, че не мога да чувствам това през всеки ден от
живота си.
Когато той усеща сълзите ми върху гърдите си, не прави нищо, за да ги спре. Вместо
това просто ме прегръща още по-силно и притиска буза о темето ми. Ръката му милва нежно
косите ми.
— Знам, скъпа — шепне той. — Знам.
Глава 18
ОУЕН
Трябваше да се досетя, че когато се събудя, тя ще си е отишла. Миналата нощ почувствах
болката й, когато си мислеше как да ми каже „сбогом“, затова не се изненадах, че си е
тръгнала, без да изрече думите за раздяла.
Това, което ме изненадва, е признанието, лежащо върху възглавницата до мен.
Пропълзявам до нейната половина на леглото и го вземам, да го прочета. Все още усещам
уханието й. Отварям сгънатото листче и чета думите й.
Винаги ще мисля за миналата нощ, Оуен. Дори и когато не бива.
Ръката ми се отпуска върху гърдите ми и се свива в юмрук.
Тя вече ми липсва толкова силно, че болката е физическа, а навярно няма и час, откакто
си е тръгнала. Чета признанието й още няколко пъти. Това е любимото ми признание, но и
най-болезненото.
Отивам в работната стая, измъквам платното с незавършения й портрет и го нагласям
върху триножника в средата на помещението. Подбирам всички материали, които ще са ми
нужни, и заставам пред картината. Взирам се в признанието, представяйки си как е
изглеждала, докато го е писала, и най-после ме осенява вдъхновението, което ми е нужно, за
да завърша портрета.
Вземам четката и я рисувам.
* * *
Не съм сигурен колко време е минало. Един ден. Два дни. Мисля, че спрях три пъти, за
да хапна нещо. Знам единствено, че отвън е тъмно.
Но най-после свърших.
Рядко чувствам, че някоя от картините ми е завършена. Винаги има нещо, което искам
да добавя, няколко щриха с четката или друг цвят. Но при всяка картина настъпва момент,
когато просто трябва да спра и да я приема такава, каквато е.
Сега е моментът с тази картина. Това навярно е най-реалистичната картина, която
някога съм рисувал върху платно.
Изражението й е точно такова, каквото искам да го запомня. Не е щастливо. Всъщност
тя изглежда малко тъжна. Искам да мисля, че лицето й ще добива същото изражение всеки
път, когато тя мисли за мен. Изражение, което издава колко силно й липсвам. Дори когато не
бива.
Отнасям картината до стената. Намирам признанието, което тя е оставила върху
възглавницата ми тази сутрин, и го прикрепвам на стената до лицето й. Изваждам кутията с
признанията, които тя ми оставяше през последните няколко седмици, и ги прикрепвам
около картината.
Правя крачка назад и се взирам в единственото, което ми остана от нея.
* * *
— Какво се е случило между теб и Обърн? — пита Харисън.
Свивам рамене.
— Обичайното?
Клатя глава.
— Доста далеч от това.
Той повдига вежда.
— Леле! — изумява се. — Това е за пръв път. Сигурен съм, че искам да чуя
продължението на тази история. — Грабва бутилка бира и я плъзва през бара към мен.
Накланя се и отваря с пукот капачката. — Всъщност по-добре ми разкажи съкратената
версия. Затварям след няколко часа.
Засмивам се.
— Това е лесно. Тя е причината за всичко, Харисън.
Той ме гледа объркано.
— Ти каза съкратената. Това е съкратената версия.
Харисън клати глава.
— Е, в такъв случай, размислих. Искам пълната версия.
Усмихвам се и поглеждам телефона си. Вече минава десет.
— Може би следващия път. Вече два часа вися тук. — Оставям парите на бара и за
последен път отпивам от бирата. Той ми махва за довиждане, преди да се запътя към