И да им кажа какво, Обърн? Да дойдат да разчистят бъркотията, която са оставили?
Чета два пъти съобщението му.
Тяхната бъркотия?
Моментално натискам бутона за изтриване на всички есемеси. Оставям телефона и се
опитвам да си придам невъзмутим вид, но последното съобщение на Оуен не спира да се
върти в главата ми. Той мисли, че Трей го е направил?
Искам да кажа, че Оуен греши. Искам да кажа, че Трей не е способен на подобно нещо,
но вече не знам на какво или на кого да вярвам.
Трей се появява на прага и аз се опитвам да открия отговора в очите му, но срещам само
безизразния му поглед.
Усмихвам му се.
— Върнал си се по-рано.
Той не отвръща на усмивката ми. Сърцето ми сякаш се опитва да изхвръкне от гърдите
ми, но не от радостно вълнение.
Трей влиза в стаята ми и сяда на леглото. Смъква обувките си и ги изригва настрани.
— Какво стана с онази котка? — пита той. — Как беше казала, че се казва? Спаркълс?
Преглъщам. Защо ме пита за котката на Оуен?
— Избяга — отвръщам спокойно. — Емъри страда цяла седмица.
Той кима и движи челюстта си назад-напред. Протяга ръка и сграбчва моята. Аз
свеждам поглед, когато той ме придърпва към себе си. Падам върху гърдите му, скована като
дърво. Трей ме прегръща и ме целува по темето.
— Липсваше ми, затова се върнах по-рано.
Той е мил. Прекалено мил. Аз съм нащрек.
— Знаеш ли какво? — пита той.
— Какво?
Ръката му гали главата ми и пръстите му се заравят в косата ми.
— Днес намерих къща.
Отдръпвам се и го поглеждам, точно когато той затъква кичур коса зад ухото ми.
— Не знаех, че търсиш друга къща.
Трей се усмихва.
— Мислех, че не би било зле да купя някоя по-голяма. Сега, когато мама се премести да
живее тук, реших, че може да й оставя сегашната къща, която и без това е нейна. А и във
всеки случай навярно е по-добре да разполагаме с повече лично пространство. Къщата, която
избрах, има заден двор с ограда. Намира се в квартал „Бишоп“, близо до парка. Районът
наистина е много добър.
Не казвам нищо, защото думите му звучат така, като че ли днес е намерил дом за нас.
Дори самата мисъл за това ме ужасява.
— Мама ме придружи, за да я разгледаме. Тя наистина я хареса. Каза, че и на Ей Джей
много ще му хареса.
Не мога да си представя Лидия да каже, че Ей Джей ще хареса нещо, което не е нейно.
— Наистина ли е казала това?
Трей кимва и аз се улавям, че си представям какво би било да живея в един дом с Ей
Джей, в хубав квартал, в къща с двор. Никога няма да обичам Трей, така както обичах Адам и
никога няма да почувствам с него близостта, която имам с Оуен, но Адам и Оуен не могат да
ми дадат единственото, което искам в живота си. Само Трей може да го направи.
— Какво искаш да кажеш, Трей?
Той ми се усмихва и в този момент осъзнавам, че може би Оуен е сгрешил. Ако Трей
беше отговорен за погрома в ателието на Оуен, той нямаше да е тук и да говори всички тези
неща. Щеше да бъде бесен, защото щеше да знае, че онова признание е мое.
— Казвам, че за мен това не е игра, Обърн. Аз обичам Ей Джей и имам нужда да знам,
че ме подкрепяш. Че сме заедно.
Той се придвижва по-близо, навежда се и ме целува. Ние се срещаме повече от два
месеца, но никога досега не съм му позволявала друго, освен целувка. Все още не съм готова
да стигна по-далеч, но знам, че той е повече от готов. Знам, че търпението му е на път да се
изчерпи.
Той простенва и езикът му нахлува по-дълбоко в устата ми. Стискам здраво очи и се
ненавиждам, задето се насилвам да се преструвам, че нямам нищо против. Но вътрешно
просто се опитвам да спечеля време, за да премисля какъв да е следващият ми ход, тъй като
есемесът на Оуен все още не ми дава мира. Да не споменавам факта, че Оуен може би вече е
на път за насам.
Ръцете на Трей стават все по-настойчиви, докато ме стискат и опипват. Устата му грубо
притиска моята и той продължава да ме целува, а едната му ръка започва да разкопчава
копчетата на ризата ми.
Искам да му кажа да спре, но всичко се случва толкова бързо, че не мога да намеря
подходящ момент, за да го отблъсна. Ръката му се придвижва към дънките ми и пръстите му
нахлуват под бикините и аз не мога да издържа нито секунда повече. Забивам пети в матрака
и го отблъсвам с все сили, опитвайки се да го изтласкам от леглото.
Той се отдръпва за няколко секунди и ме гледа, но думите отказват да се отронят от
устните ми. Когато не казвам нищо, устата му отново завладява моята, този път още по-грубо