и настойчиво. Той не е получил устно „не“ и за него това означава „да“.
Отново го отблъсквам.
— Трей, спри.
Той тутакси спира да ме целува и притиска лице към възглавницата. Изпъшква
разочаровано, а аз не знам какво да кажа по-нататък. Знам само, че току-що го вбесих.
Ръката му е все още в дънките ми и макар че не го целувам, той продължава да я плъзга
по-навътре и аз най-сетне намирам сили да я избутам. Трей притиска длан върху леглото до
мен и се надига, докато лицето му не се озовава само на сантиметри от моето. Очите му са
пълни с гняв, но не този гняв ме плаши.
А отвращението.
— Можеш да се чукаш с брат ми, когато беше на петнайсет, но не можеш да се чукаш с
мен като зряла жена?
Думите му ме нараняват. Болката е толкова силна, че затварям очи и се извръщам от
него.
— Не съм се чукала с Адам — проговарям. Бавно се извръщам към него и го гледам
право в очите. — Любих се с Адам.
Трей накланя лице, докато устата му докосва ухото ми. От жаркия му дъх кожата ми
настръхва.
— А когато Оуен те чукаше в леглото си? И това ли беше любов?
Поемам пресекливо дъх.
Цялото ми тяло се напряга. Знам, че ако се опитам да избягам, той ще ме спре. Знам
също, че ако не се опитам да избягам, той най-вероятно ще ме нарани.
Никога не съм била толкова изплашена.
Той остава отгоре ми, с уста притисната до ухото ми. Повече не проговаря, но не е
нужно. Ръката му достатъчно красноречиво издава намеренията му и той отново я пъха
навътре в дънките ми.
За частица от секундата се замислям дали да му позволя да продължи. Ако замълча и го
оставя да вземе това, което иска, може би това ще бъде достатъчно, за да ми прости за
случилото се с Оуен. Не мога да позволя то да застане между мен и сина ми.
Но тези мисли продължават само частица от секундата, защото няма начин да позволя
на Ей Джей да отрасне с безгръбначна майка.
— Махай се от мен.
Той не се подчинява. Вместо това вдига глава и ме гледа с толкова студена усмивка, че
кръвта ми се смразява. Не знам кой е той в момента. Никога досега не съм виждала тази
страна от него.
— Трей, моля те.
Ръката му е груба и аз стискам здраво крака, но това не го спира и той брутално ги
разтваря. Бутам го, но съпротивата ми е жалка в сравнение с неговата сила. Устата му отново
сплесква моята и аз се опитвам да се извърна, но той ухапва устната ми и насила ме целува.
Усещам вкуса на кръвта.
Започвам да ридая, когато той се протяга, за да разкопчае дънките си.
Това не може да се случва.
— Тя каза да спреш.
Това не е моят глас и не е на Трей, но думите го принуждават да спре. Повдигам глава и
виждам Емъри да стои на прага, насочила пистолет към него. Трей бавно се извръща към
вратата. Когато я вижда, внимателно се претъркулва по гръб с вдигнати длани.
— Осъзнаваш, че си насочила пистолет срещу полицай, нали? — процежда Трей
спокойно.
Емъри се смее.
— А ти осъзнаваш, че аз възпрепятствам изнасилване, нали?
Той сяда бавно, а тя вдига оръжието още по-високо, дулото му все още е насочено към
Трей.
— Не знам какво си мислиш, че става тук, но ако не ми дадеш този пистолет, здравата
ще загазиш.
Емъри ме поглежда, но пистолетът продължава да е насочен към Трей.
— Ти как мислиш, Обърн, кой ще има проблеми? Полицаят, който те насилва, или
съквартирантката, простреляла топките му?
За щастие въпросът й е риторичен, защото аз плача толкова силно, че не бих могла да
отговоря. Трей търка устните си с длан, сетне стисва челюст, опитвайки се да измисли как да
се измъкне от кашата, в която сам се забърка току-що.
Емъри отново насочва вниманието си към него.
— Сега ще излезеш от този апартамент и ще вървиш до края на коридора. Аз ще оставя
пистолета и ключовете ти на пода до вратата.
Усещам погледа на Трей, но аз не го поглеждам. Не мога. Той нежно плъзва ръка по
рамото ми.
— Обърн, ти знаеш, че никога не бих те наранил. Кажи й, че се е объркала. — Чувствам
как се протяга, за да докосне лицето ми, но гласът на Емъри го спира.
— Омитай се оттук, по дяволите! — крещи тя.
Трей отново вдига длани във въздуха. Изправя се бавно и закопчава дънките си. Навежда
се, за да вземе обувките си.
— Остави ги. Изчезвай! — нарежда Емъри твърдо.
Тя бавно отстъпва към вратата, а той върви към нея. Проследявам с поглед тила му,