когато се обръща към входната врата и Емъри го следва.
— Върви до края на коридора — продължава тя със заповедите.
Изминават още няколко секунди, преди да подвикне:
— Хвърли ми обувките му, Обърн.
Аз се пресягам през леглото и вдигам обувките от пода. Отивам при нея и наблюдавам
как оставя обувките отвън пред входната врата. Емъри не изпуска от поглед Трей до края на
коридора, докато оставя пистолета до обувките. Веднага щом се освобождава от оръжието,
захлопва вратата, пуска резето и накрая слага веригата. Аз стоя на прага на стаята си, за да се
уверя, че си е отишъл. Тя се извръща с лице към мен. Очите й са широко отворени.
— Казах ти, че другият тип повече ми харесва.
Засмивам се през сълзи. Емъри приближава и ме прегръща. Колкото и да е странна
съквартирантката ми, към никого досега в живота си не съм изпитвала по-голяма
благодарност.
— Благодаря ти за подслушването.
Тя се смее.
— Удоволствието е мое. — Отдръпва се назад и ме гледа в очите. — Добре ли си? Той
нарани ли те?
Клатя глава и вдигам ръка към устата си, за да проверя дали още кърви. Кръвта все още
тече, но преди да се запътя към кухнята, Емъри вече къса парче от кухненската ролка.
Завърта крана тъкмо когато на вратата се почуква.
И двете се извръщаме и вперваме погледи във вратата.
— Обърн — разнася се гласът на Трей. — Обърн, съжалявам. Много съжалявам.
Той плаче. Или просто е добър актьор.
— Трябва да поговорим за случилото се. Моля те.
Знам, че навярно Оуен вече бърза насам, след всичките обезумели есемеси, затова
просто искам да се отърва от Трей, преди да се сблъскат лице в лице. Това е последното, от
което се нуждая тази вечер. Отивам до вратата, но не я отключвам.
— Утре ще поговорим за това — казвам през вратата. — Нуждая се от време, Трей.
Минават няколко секунди, преди да чуя отговора му.
— Добре. Утре.
Глава 20
ОУЕН
Спирам в закрития паркинг срещу нейната сграда, за да не види Трей колата ми.
Слизам от колата, тичешком прекосявам улицата и продължавам да бягам, докато не се
озовавам пред входната врата на апартамента й.
— Обърн! — викам и не спирам да чукам. — Обърн, пусни ме да вляза!
Чувам как ключалките се отварят една по една и с всяко изщракване ставам все по-
нервен. Когато тя най-после отваря вратата и я виждам да стои пред мен, всяка част от мен
въздъхва облекчено, дори сърцето ми.
По страните й се виждат следи от сълзи. Двете секунди, които са ми нужни, за да вляза в
апартамента и да я сграбча в обятията си, ми се струват цяла вечност.
— Добре ли си?
Тя обвива ръце около мен, а аз се пресягам назад, за да затворя вратата. Заключвам,
сетне притискам Обърн силно до гърдите си. Тя кима.
— Добре съм.
Ала гласът й е едва доловим шепот, сякаш е ужасена. Отдръпвам я от себе си на една
ръка разстояние и я оглеждам.
Косата й е в пълен безпорядък.
Ризата й е скъсана.
Устната й кърви.
Тя клати глава, отвръщайки ми с мълчаливо „не“. Тя вижда яростта в очите ми, когато се
извръщам и започвам да отключвам вратата.
Той може да прави с мен каквото пожелае. Но когато става дума за нея, тегля чертата.
Обърн хваща ръцете ми и ме дърпа от вратата.
— Оуен, спри. — Отварям вратата и пристъпвам в коридора, но тя застава пред мен и
слага ръце върху гърдите ми. — Сега си ядосан. Първо се успокой. Моля те.
Вдишвам и издишвам дълбоко, опитвайки се да се овладея. Но само защото тя каза
„моля те“. Надявам се никога да не узнае, че само една нейна молба може да ме накара да
направя всичко, което тя пожелае. Никога.
Тя ме дърпа обратно в апартамента. Приближавам до бара, отпускам ръце върху плота и
притискам чело към тях.
Затварям очи и размишлявам.
Мисля какъв ще е следващият му ход. Къде може да отиде. Мисля къде трябва да се
намира тя, за да е в безопасност от него.
Нямам отговор на тези въпроси, освен на последния. Обърн трябва да бъде с мен. Тази
вечер няма да я изпусна от поглед.
Изправям се и се обръщам към нея.
— Събери си нещата. Махаме се оттук.
* * *
Решавам за тази нощ да я заведа на хотел, защото ателието ми не е най-надеждното
място. Все още не съм сигурен какво е станало между тях двамата и не знам на какво е
способен той сега.
Тя се озърта през рамо през целия път до хотела, затова аз улавям ръката й и се опитвам
да й вдъхна увереност, че тази нощ тя е в безопасност.