скача от ръцете ми и се приземява на пода. Изчезва зад бара и аз се заставям да изтрия
усмивката от лицето си. Харесва ми, че е нарекъл котката на свое име. Но кой прави така?
Подпирам лакът върху плота и отпускам брадичка върху ръката си.
— И така, какво трябва да направя за теб тази вечер, ОМГ?
Оуен клати глава, взема бутилката вино и я прибира в хладилника.
— Започни с това, никога да не ме наричаш с инициалите ми. След като се съгласиш с
това, ще ти обясня накратко какво предстои да се случи тази вечер.
Би трябвало да се почувствам неловко, но той изглежда развеселен.
— Става.
— Преди всичко — подхваща събеседникът ми и се накланя през бара, — на колко си
години?
— Не са достатъчно, за да пия вино. — Отпивам още една глътка.
— Опа — процежда той сухо. — С какво се занимаваш? В колеж ли учиш? — На свой
ред отпуска брадичка върху ръката си и зачаква отговор на въпросите си.
— Как тези въпроси ще ме подготвят за тазвечерната ми работа?
Той се усмихва. Усмивката му ми е изключително приятна, особено когато е придружена
с няколко глътки вино. Оуен кимва веднъж и се изправя. Взема чашата от ръката ми и я
оставя обратно на плота.
— Последвай ме, Обърн Мейсън Рийд.
Подчинявам се, защото за сто долара на час ще направя почти всичко.
Почти.
Когато отново слизаме на долния етаж, Оуен пристъпва в средата на помещението и
вдига ръце, описвайки пълен кръг. Проследявам погледа му наоколо, обхващайки
просторната площ. Това, което веднага се набива на очи, е как пада осветлението. Всяка
лампа е насочена към картината, украсяваща съвършено белите стени на ателието,
фокусирайки вниманието върху творбата и нищо друго. Е, всъщност там няма нищо друго.
Само високи до тавана бели стени, полиран бетонен под и картини. Обстановката е
едновременно семпла и поразяваща.
— Това е моето ателие. — Той спира и сочи една картина. — Това е изкуството ми. —
После сочи към щанда в другия край на помещението. — Ето къде ще бъдеш ти през
повечето време. Аз ще работя в залата, а ти ще регистрираш покупките и ще прибираш
парите. Като цяло това е всичко.
Той го обяснява толкова небрежно, сякаш всеки е способен да създаде нещо от такъв
мащаб. Отпуска ръце на хълбоците и ме чака да смеля информацията.
— На колко си години? — питам го аз.
Очите му се присвиват и той леко свежда глава, преди да отвърне поглед.
— На двайсет и една. — Казва го, сякаш се срамува от възрастта си. Като че ли не му се
нрави, че е толкова млад и явно вече има успешна кариера.
Предполагах, че е по-голям. Очите му не приличат на очи на двайсет и една годишен
младеж. Те са тъмни и дълбоки и аз внезапно се изпълвам с желание да се гмурна в
глъбините им, за да видя всичко, което е видял и той.
Отмествам поглед и съсредоточавам вниманието си върху картините. Отправям се към
тази, която е най-близо до мен и с всяка крачка все повече се убеждавам в таланта, скрит зад
четката на твореца. Когато приближавам, затаявам дъх.
Творбата е някак си тъжна, завладяваща и прекрасна. Върху платното е изобразена жена,
която едновременно излъчва любов, срам и всяко друго чувство помежду им.
— Какво използваш, освен акрилни бои? — питам, пристъпвайки по-близо. Прокарвам
пръст по платното и чувам приближаващите му стъпки. Той спира до мен, но аз не мога да
откъсна очи от картината дори за миг, за да го погледна.
— Използвам различни бои, от акрилни до аерозолни. Зависи от това, което рисувам.
Погледът ми е привлечен от листчето хартия, залепено на стената до творбата. Чета
думите, написани на него.
Понякога се чудя дали ще е по-лесно да съм мъртва, отколкото да бъда негова майка.
Докосвам хартията, сетне поглеждам отново картината.
— Признание?
Когато се извръщам към него, веселата му усмивка е изчезнала. Ръцете му са скръстени
плътно пред гърдите, брадичката му е сведена до тях. Той ме гледа, сякаш е притеснен
заради реакцията ми.
— Аха — отвръща кратко.
Поглеждам към прозореца — към всички листчета, покриващи стъклото. Погледът ми
обхожда залата, мести се от картина на картина и аз забелязвам малки листчета, залепени на
стената, редом с всяка творба.
— Всички те са признания — отронвам благоговейно. — От реални хора ли са? Хора,