не знаеш какво е да се откажеш от целия си живот заради някого.
Думите й не само ми причиняват физическа болка, но ме ужасяват. След всичко случило
се, тя все още не разбира колко е опасен този човек.
— Ако обичаш сина си, Обърн… ще го държиш колкото е възможно по-далеч от Трей. Да
му простиш, е най-лошият избор, който можеш да направиш.
Тя се отдръпва от гърдите ми и вдига поглед към мен.
— Това не е избор, Оуен. Ако беше избор, това би означавало, че имам и други варианти.
А аз нямам. Просто съм длъжна да го направя.
Затварям очи и обгръщам лицето й с длани. Притискам чело о нейното и просто стоя
така с нея. Слушам как диша и се опитвам да открия смисъл в думите й. Тя си мисли, че аз не
я разбирам, защото никога не съм бил на нейно място. Смята, че всички грешки, които съм
допуснал в миналото, са направени от егоизъм, а не от пълна безкористност.
Ние си приличаме повече, отколкото тя подозира.
— Обърн — казвам спокойно, — отлично разбирам, че искаш да бъдеш със своя син, но
понякога, за да запазиш отношенията, се налага първо да ги пожертваш.
Тя се отскубва от прегръдката ми.
— И какви отношения ти се е налагало да пожертваш?
Вдигам бавно глава и я поглеждам с цялата искреност в душата си.
— Нашите, Обърн. Трябваше да пожертвам нас.
Глава 21
ОБЪРН
Седя на леглото с него, опитвайки се да осмисля всичко, което той казва, но ми е
трудно.
— Аз просто… — Тръсвам глава. — Защо просто не ми разказа всичко това от самото
начало? Защо не ми каза, че Трей е знаел, че хапчетата не са били твои?
Оуен въздъхва и стиска ръцете ми.
— Исках, Обърн. Но аз почти не те познавам. Ако разкажех истината на някого, можех
да застраша кариерата на баща си. Да не говорим за това, че Трей заплаши да създаде
проблеми, а последното, което исках, беше да имаш неприятности заради моите отношения с
баща ми.
Ако по-рано тази вечер обмислях дали да скъсам с Трей, то сега определено вече не
желаех да имам нищо общо с него. Не мога да повярвам, че е поставил Оуен в това
положение само защото се е чувствал застрашен от него. През цялото това време се опитвах
да видя доброто в Трей, но започвам да се питам дали изобщо в него някога е имало нещо
добро.
— Чувствам се като пълна идиотка.
Оуен категорично клати глава.
— Не бъди толкова строга към себе си. Аз трябваше да ти кажа по-рано. Щях да го
направя, но след като узнах, че имаш син, осъзнах колко много рискуваш. Това усложни
нещата, защото за мен вече беше твърде късно да се отметна и да заявя, че хапчетата не са
мои, а и нямаше начин Лидия и Трей да ти позволят да бъдеш с някой като мен. Бяхме в
пълна безизходица.
Падам върху леглото и скръствам ръце върху корема си. Взирам се в тавана, повече от
всякога объркана какво трябва да направя.
— Не му вярвам. Не и след всичко това. Не го искам близо до Ей Джей, но ако се опитам
да го обвиня, Лидия ще побеснее. Ще използва срещите ми с Ей Джей против мен и аз може
никога повече да не го видя.
Започвам да осъзнавам безнадеждността на ситуацията. Вдигам ръце и притискам очите
си с длани. Не искам да плача. Искам да остана спокойна и да намеря начин как да се
измъкна от всичко това.
Оуен се отпуска до мен върху леглото. Плъзва ръка по бузата ми, настоявайки да го
погледна.
— Обърн, чуй ме — изрича той, гледайки ме с открити и искрени очи. — Ако се наложи
да разкажа истината за баща си и да призова Трей в съда, ще го направя. Ти заслужаваш да
присъстваш в живота на Ей Джей, а ако продължаваме да позволяваме заплахите на Трей да
влияят на решенията ни, той никога няма да спре. Никога няма да позволи да бъдем заедно и
ще направи всичко възможно, за да те държи по-далеч от Ей Джей, освен ако не си с него.
Такива като него се опиват от властта си над хората, но ние не бива да му позволяваме да ни
победи.
Той изтрива една от сълзите ми с палец.
— Каквото трябва да се направи, ще го направим заедно. Аз никъде няма да отида. И не
говори отново с Трей без мен, става ли?
Думите му ме изпълват със смесица от облекчение и ужас. Толкова е хубаво да знам, че
той е до мен, но мисълта да се изправя срещу Трей ме плаши. Ала това е единственият избор
в момента. Или трябва да се разберем като разумни и зрели хора, или аз ще се боря с него в
съда.
И няма да спра, докато не спечеля.
Оуен ме притегля към себе си и ме държи в обятията си толкова дълго, че се унасям.