Събужда ме звукът от течаща вода. Тутакси оглеждам хотелската стая, опитвайки се да събера
мислите си. Когато мъглата в главата ми се разсейва, а събитията от изминалия ден изплуват
в съзнанието ми, изненадващо чувствам как ме обзема огромно спокойствие. Изумително е
как не осъзнаваш колко си самотен и изплашен, докато не се появи някой, който изцяло те
подкрепя. Оуен е пожертвал толкова много заради баща си, а сега прави същото заради мен.
Той е точно мъжът, който трябва да бъде пример за Ей Джей.
Проверявам телефона си и виждам няколко пропуснати обаждания от Трей. Не искам да
събудя подозренията му или тази вечер да се появи отново в дома ми, затова му пиша есемес.
Нужно ми е известно време да остана сама, Трей. Утре ще поговорим, обещавам.
Не желая той да мисли, че съм му сърдита, макар че всъщност съм му бясна. Просто
искам да го успокоя, докато двамата с Оуен не му се противопоставим заедно.
Добре.
Въздъхвам облекчено от отговора му и оставям телефона. Изправям се и се отправям
към банята, когато зървам Оуен в огледалото в коридора. Вратата на банята е леко
открехната, както и завесата на душа. Мярвам го за миг как мие косата си и това ми е
достатъчно, за да разбера, че предпочитам да бъда под душа с него, отколкото тук сама.
Внезапно ставам нервна и не проумявам защо. Вече сме го правили.
Свалям ризата и я оставям върху скрина, дънките я последват. Поглеждам се в
огледалото и се смущавам, като виждам размазаната спирала под очите си. Избърсвам я и
отстъпвам крачка назад. По тялото ми има леки синини от борбата с Трей и това едва не ме
кара да се откажа от намерението си.
Ала не го правя. Трей достатъчно дълго ни бе държал разделени двамата с Оуен, затова
решително пропъждам от главата си всяка мисъл за него. Не желая да мисля за този човек,
докато не се срещнем утре с него.
Вървя към банята и спирам близо до вратата. Смъквам сутиена и бикините. Колебая се
дали да угася лампата. Единственият път, когато бях с Оуен, беше тъмно, затова тогава не
изпитвах никаква неувереност. Както и да е, той никога не ме е виждал така. Аз никога не
съм виждала него.
Именно тази последна мисъл ми вдъхва куража, нужен ми да вляза в банята.
— Обърн? — пита той изпод душа. Той се съмнява дали аз съм влязла при него, което,
предполагам, е достатъчно доказателство, че тази вечер и двамата сме малко изнервени.
— Аз съм — отвръщам и затварям вратата.
Той надниква иззад завесата и усмивката, която обичайно е на лицето му, когато ме
вижда, изчезва, когато ме съзира цялата. Страните ми мигом пламват, аз протягам ръка и
щраквам ключа на лампата върху стената до мен. Мислех, че съм способна да го направя, но
не мога. Нито един мъж, дори Адам, не ме е виждал някога гола на светната лампа. Досега
не осъзнавах колко много ми липсва самочувствие.
Чувам смеха му, но не мога да видя лицето му в тъмното.
— Направи две неща — заявява той с твърд глас. — Първо, светни отново лампата. И
второ, ела тук.
Клатя глава, макар че той не може да види.
— Ще дойда, но няма да светна лампата.
Чувам как завесата на душа се отваря, после шляпането на боси крака върху плочките.
Преди да се осъзная, ръката му се обвива около голата ми талия и лампата светва. Лицето му
е право пред моето и върху него цъфти широка усмивка. Той оставя светлината включена,
вдига ме на ръце и ме отнася под душа. Пуска ме на пода и аз мигом се прикривам с ръце,
доколкото мога.
Оуен отстъпва назад, докато не се озоваваме на половин метър един от друг. Не мога да
не забележа колко уверен е той, застанал напълно гол пред мен. И има право да бъде уверен.
Аз… не чак толкова.
Той накланя глава назад, за да измие шампоана от косата си, но не е прекалено далеч, че
да не ме вижда. Очите му ме обхождат, докато изплаква косата си с доволна усмивка.
— Знаеш ли какво обичам? — пита Оуен.
Свивам рамене, докато продължавам да се прикривам с ръце.
— Обичам, когато миеш косата ми — отговаря той на въпроса си. — Не знам защо.
Просто ми е по-приятно, когато ти го правиш.
Усмихвам се.
— Искаш да ти измия косата?
Той клати глава и се извръща, за да измие сапуна от лицето си.
— Вече я измих — осведомява ме невъзмутимо.
Не мога да се сдържа и го зяпам отзад. Безупречен.
Напрягам се още повече, защото знам колко не съм безупречна аз. И не се чувствам по