този начин заради ниско самочувствие, нито се правя на срамежлива, за да ми направи
комплимент. Просто съм жена, родила дете, а телата ни след раждането вече не са същите.
Коремът ми е покрит с тънки бели линии, а белегът от цезаровото сечение е отпред по
средата, над това, което би трябвало да е едно от най-привлекателните места за мъжете.
Дори няма да говоря какво причинява бременността на бюста. Затварям очи само като
си го помисля.
— Прилича на това, когато някой ти прави сандвич — казва Оуен.
Очите ми мигом се отварят. Той вижда смущението върху лицето ми и се смее.
— Когато ти миеш косата ми — пояснява. — Същото е и със сандвичите. Мога да
използвам същите съставки и да приготвя сандвича като всеки друг, но поради някаква
причина е по-вкусен, когато някой друг го прави. Както когато ти миеш косата ми. По-хубаво
е, когато ти го правиш. А и косата ми изглежда по-добре след това.
Ето ме тук, почти треперя от нерви, а той най-нехайно обсъжда сандвичи и шампоани.
Оуен прави крачка напред, обхваща с ръце лактите ми и ме обръща, докато не заставам
под водата.
— Искам да измия твоята — заявява и грабва малкото полупразно шише с шампоан.
Накланя главата ми назад и прокарва ръце през косата ми, докато хубаво я намокря. Аз
не съм като него — не мога да държа очите си отворени, докато ръцете му са заровени в
косата ми, затова ги оставям затворени. Той насапунисва косата ми, а аз не съм сигурна кое е
по-приятно — пръстите му, масажиращи кожата на главата ми, или частта от тялото му,
притисната към корема ми.
— Отпусни се — съветва ме Оуен и започва да изплаква косата ми.
Не се отпускам. Не знам как.
Той сякаш се досеща и се придвижва по-близо. И наистина, близостта му ме кара да се
почувствам по-непринудено. Чак когато започва да ме оглежда аз ставам по-нервна.
Той започва да втрива балсам в косата ми и аз откривам, че е абсолютно прав. И преди
други хора са мили косата ми, докато бях на фризьорския курс. Наистина е приятно, прилича
на масаж. Но това е нещо повече. Ръцете му са много повече.
Устните му се притискат нежно към моите и той ме целува. Ръцете му се преместват от
косата към ръцете ми, той ги отдръпва от тялото ми, обвивайки ги около кръста си и двамата
се оказваме под водната струя. Аз най-после отварям очи и ги впивам в неговите, а той
започва да изплаква балсама от косата ми.
— Прекрасно усещане, нали? — пита с леко дяволита усмивка.
Усмихвам се.
— Вече няма да искам сама да си мия косата.
Оуен ме целува по челото.
— Само почакай, докато вкусиш моите сандвичи.
Смея се и нежността, която искри в очите му при звука на моя смях, ме кара да осъзная,
че искам точно това. Безкористност. Тя би трябвало да бъде в основата на всички
взаимоотношения. Ако един човек истински те обича, той ще изпитва много по-голямо
удоволствие от това, което ти изпитваш, благодарение на него, а не от това, което той
изпитва, благодарение на теб.
— Искам да знаеш нещо — изрича Оуен, покривайки шията ми с целувки. — И не го
казвам, за да се почувстваш по-добре. — Едната му ръка се плъзга от талията ми нагоре,
докато не достига до гръдта ми и спира там. — Казвам го, защото искам да го повярваш. —
Отдръпва се от шията ми и ме гледа право в очите. — Ти си толкова красива, Обърн.
Навсякъде. Всяка частица от теб. Отвън, отвътре, когато си пред мен, върху мен, нарисувана
върху платното. — Очите му пронизват моите и аз ги затварям, защото в неговите има
прекалено много искреност. — Толкова си красива — шепне.
Проправя си с целувки пътечка надолу по гърлото ми, топлият му дъх гъделичка гърдата
ми. Той поема набъбналото зърно в уста и аз тихо простенвам. Слагам ръце на тила му, без да
отварям очи. Надявам се, че ще се озовем в леглото, преди краката ми да се подкосят от
вълшебната омая.
Ръцете му се спускат с милувка до кръста, надолу по бедрата, а устните му ги следват.
Езикът му близва пъпа ми и аз ахвам. Отчасти от невероятното усещане, и отчасти, защото
искам да спре да се движи в посоката, в която е поел. Не искам да приближава тази част от
мен, от която толкова се стеснявам.
Оуен се премества и коленичи пред мен. Вече не ме целува, ръцете му обвиват бедрата
ми. Усещам дъха му върху корема и това, че той не прави нищо, ме заставя да отворя очи от