любопитство и да погледна надолу към него.
Той вдига глава към мен. Усмихва се нежно, вдига ръка и прокарва пръсти по белега,
пресичащ корема ми ниско долу.
— Това — заявява той, докато го гледа — е най-красивото нещо, което някога съм
виждал у една жена.
Сълзите парят очите ми, а той нежно целува белега. Пръстите му отново се движат
нагоре по тялото ми, после той се изправя и отново ме поглежда.
— Колко дни сме истински заедно, откакто се срещнахме? — пита той.
Напушва ме смях от хаотичността на мисълта му, защото мисля, че това е любимата ми
черта от характера му. Свивам рамене.
— Не знам. Четири? Пет?
Оуен бавно клати глава.
— Седем, ако броиш и днешния — заявява и плъзга ръка в косата ми. — Затова ми кажи,
Обърн. Как е възможно вече да съм влюбен в теб?
Улавя с уста дъха ми, вдига ме на ръце, излиза изпод душа и ме отнася право в леглото.
Този път не се изгубвам в докосването му. Не се изгубвам в целувката му. Не се изгубвам
в емоциите, когато той прониква в мен.
Изобщо не се чувствам изгубена в него, защото за пръв път усещам, че някой най-после
ме е намерил.
* * *
— Ще паркирам в гаража — казва Оуен. — Вземи моя ключ и влез през задната врата.
Той спира колата и отваря вратата, за да сляза. Преди да успея, грабва ръката ми и ме
притегля към себе си. Устните му срещат моите и целувката му е като обещание.
— Идвам след секунда — уверява ме.
Аз изтичвам към задната врата на ателието му. Пъхам ключа в ключалката, чевръсто
затварям и забързвам нагоре по стълбите. Щом се озовавам в апартамента му, най-после
въздъхвам с облекчение. Не знам защо ми хрумна, че Трей ще ни чака тук. Просто съм
притеснена, че той не ми е писал от снощи, когато му казах, че днес ще говоря с него. Или
ми предоставя необходимото пространство, или знае, че замислям нещо.
Котката Оуен се появява в краката ми, аз я вдигам и я отнасям в кухнята. Оставям я на
бара, когато посягам към бутилката вино. След двата последни дни, които преживях,
определено имам нужда от питие. Сигурна съм, че Оуен също, затова наливам една чаша и за
него и в този миг го чувам да приближава зад мен.
Той ме прегръща отзад и ме привлича към гърдите си. Облягам глава на рамото му и
отпускам ръце върху неговите.
Веднага щом го докосвам, очите ми рязко се отварят, както и устата в опит да изкрещя,
но викът ми пресеква от прошепнатите в ухото ми думи:
— Дори не можеш да разбереш кои мъжки ръце те прегръщат?
Цялото ми тяло се сковава от гласа на Трей. Хватката му около кръста ми се стяга и сега
усещам разликата. Разликата в ръста. Разликата в ръцете. Разликата в прегръдката.
— Трей — прошепвам с треперещ глас.
— Спести си обясненията, Обърн — изсъсква той в ухото ми. Завърта ме, блъска ме към
хладилника и притиска ръцете ми към него. — Къде е той?
Преглъщам от облекчение, че той не знае къде е Оуен. Може би Оуен ще го чуе и ще
успее да се защити.
Клатя глава.
— Не знам.
Очите му пламтят от гняв и той стиска по-силно ръцете ми.
— Не съм сигурен, че мога да понеса още една лъжа от теб. Къде, мамка му, е той?
Стискам очи и отказвам да отговоря. Устата му грубо и рязко смазва моята и аз се
опитвам да го отблъсна. Той се отдръпва и ме зашлевява силно с опакото на ръката.
Краката ми мигом се подкосяват, но той ме задържа да не падна. Устата му отново се
притиска към ухото ми.
— Извикай го.
Не се подчинявам.
Трей обвива ръка около тила ми и ме стиска.
— Извикай го — нарежда отново. Отварям уста, за да му кажа да върви на майната си,
когато чувам гласа на Оуен.
— Пусни я.
Отварям предпазливо очи. Усмивката върху лицето на Трей, когато чува гласа на Оуен,
ме плаши много повече от случилото се току-що помежду ни. Той ме придърпва към себе си,
завърта ме и притиска гърди към гърба ми. Сега и двамата сме с лица към Оуен.
Оуен стои само на няколко метра от нас. В ръцете му няма нищо освен мобилния му
телефон и ключовете. Погледът му трескаво ме обхожда от главата до петите, търсейки
някакви рани.
— Боли ли те?
Клатя глава, но Трей продължава да ме държи здраво. Оуен е застинал неподвижно и
внимателно наблюдава Трей.
— Какво искаш, Трей?
Дълбок смях заклокочва в гърлото на Трей и той извръща главата си към мен. Бавно
прокарва кокалчетата на пръстите си по челюстта ми.
— Ти вече омърси това, което искам, Оуен.