Виждам как яростта залива Оуен и очите ми се разширяват от страх. Клатя глава,
опитвайки се да го накарам да се успокои. Последното, от което се нуждае, е да бъде
арестуван за някакво провинение. Той е пуснат условно и Трей явно се надява да го арестува
за нападение на полицай.
— Оуен, недей. Той иска да го удариш. Не го прави.
Трей притиска бузата си към моята и аз виждам как очите на Оуен внимателно следят
къде се движи ръката на Трей. Той я спуска по гърлото ми, между гърдите ми, по корема.
Когато се спира между краката ми, усещам как в гърлото ми се надига горчилка. Стискам
здраво очи, защото по погледа на Оуен разбирам, че той за нищо на света няма да стои
безучастно и да позволи на Трей да прави това.
Чувам го как се хвърля напред, малко преди да ме блъснат настрани. Падам на пода и
когато се обръщам, Оуен вече е ударил Трей. Трей се вкопчва с едната си ръка в ръба на
плота, за да не падне, а с другата посяга към пистолета.
Сега Оуен стои пред мен и проверява дали съм добре. Думите сякаш са заседнали в
гърлото ми. Искам да му кажа да се обърне, да бяга, да се скрие, но от устата ми не излиза
нито звук. Оуен обхваща лицето ми между дланите си и казва:
— Обърн. Слез долу и повикай полицията.
Трей се смее и Оуен вижда как в очите ми се заражда нов страх. Извръща се и ме
закрива с тялото си, избутвайки ме по-далеч от Трей.
— Да извика полицията? — повтаря Трей, продължавайки да се смее. — И на кого ще
повярват? На един наркоман и на една курва, забременяла на петнайсет? Или на полицая?
Нито Оуен, нито аз проговорваме, докато думите на Трей увисват във въздуха.
— О, и да не забравяме контрабандната стока, скрита в ателието ти. Имайте предвид и
това.
Чувствам как всеки мускул в тялото на Оуен се напряга.
Трей го е натопил.
Проникнал е в ателието му не да открадне нещо, а да остави.
Свивам ръце в юмруци и ги притискам към гърба на Оуен, опасявайки се от най-
лошото.
— Какво искаш, Трей? — пита Оуен. Гласът му звучи пораженски. Той е стигнал до
критична точка с Трей, а това не е добре.
— Просто те искам вън от шибаната картинка — ръмжи Трей. Ти си като трън в задника
ми от деня, в който се срещнахме, и не спираш да ме дразниш. — Прави няколко крачки и
приближава към Оуен, който продължава да ме закрива с тялото си. — Обърн трябва да бъде
майка на онова момче, а то се нуждае от мен за баща. А докато продължаваш да й промиваш
мозъка, това няма как да стане. — Трей поглежда над рамото на Оуен право към мен. —
Един ден ще ми благодариш за това, Обърн.
Трей вдига радиостанцията към устата си.
— Патрулен от шести участък — съобщава. — Условно освободен престъпник е
задържан за нападение на полицай.
— Какво? — крещя аз. — Трей, не можеш да направиш това! Той е на изпитателен срок!
Трей не ми обръща внимание, а диктува адреса по радиостанцията. Оуен се обръща с
лице към мен.
— Обърн. — Очите му са сериозни. Съсредоточени. — Кажи им каквото той пожелае да
кажеш. Ако не лъже и наистина е подхвърлил дрога в ателието ми, ще вляза в затвора за
много дълго време. Нека ме арестуват за нападение; това ще е по-малко обвинение. Утре
сутринта ще говоря с баща си, ще измислим как да постъпим по-нататък.
Отказвам да се съглася с това, което той казва. Той не е направил нищо лошо.
— Ако просто им кажа истината, ти няма да имаш проблеми, Оуен.
Той затваря очи и издиша. Когато отново ги отваря, те са дори още по-съсредоточени.
— Той е бесен. Трей знае какво се е случило между нас и иска да си отмъсти. И той е
прав. Те никога няма да повярват на нашата дума срещу неговата. Не и с моето досие.
Очите ми започват да парят и аз се опитвам да остана спокойна като него, но не се
получава. Особено сега, когато Трей го дърпа от мен. Оуен слага ръце зад гърба си и Трей
щраква белезниците около китките му. Оуен не се съпротивлява, а аз плача толкова силно, че
дори не мога да попреча на случващото се.
Следвам ги надолу по стълбите, през ателието и входната врата до патрулката на Трей.
Той натиква Оуен на задната седалка и се обръща с лице към мен. Отваря пасажерската
врата.
— Качвай се, Обърн. Ще те закарам до вас.
Сядам в колата, защото за нищо на света няма да позволя Оуен да прекара незаслужено
и един ден в затвора.
Глава 22
ОУЕН
Аз мълча. Тя също.