най-после Трей въздъхва тежко и се връща в полицейския участък.
Когато таксито спира до тротоара, аз се качвам вътре. Шофьорът пита за адреса в
момента, в който вадя телефона от джоба си. Пиша в търсачката „Калахан Джентри домашен
адрес“ и чакам резултата от търсенето.
* * *
Не знам какво съм очаквала да заваря, когато миналата нощ се появих пред вратата на
Калахан Джентри, но човекът, който застана пред мен, не беше това, което си представях.
Толкова много приличаше на Оуен. Очите му бяха добри като тези на Оуен, но изглеждаха
уморени. Може би защото беше посред нощ, но аз имах чувството, че не е само заради
късния час, имаше нещо повече. Припомних си думите на Оуен, когато ми каза, че е
наблюдавал как животът изтича от очите на баща му и сега, когато се изправих пред Калахан
Джентри, разбрах какво е имал предвид.
— Мога ли да ви помогна? — попита баща му.
Поклатих отрицателно глава.
— Не, но можете да помогнете на сина си.
В първия миг той като че ли изглеждаше напрегнат и предпазлив. Но после сякаш нещо
прещрака в ума му и той се досети.
— Ти си момичето, за което той ми говореше. Което има същото презиме?
Кимнах и той ме покани в дома си. Седнах на дивана срещу него и започнах да му
разказвам какво се бе случило. С всеки изминал миг ставах все по-нервна, опасявайки се, че
планът ми няма да успее. Но в секундата, когато той се съгласи да ми помогне, аз мигом се
отпуснах. Знаех, че няма да се боря сама.
Сега ръцете ми треперят, въпреки че бащата на Оуен седи редом с мен. Не мисля, че в
този момент нещо може да ме успокои, защото ако планът ми не проработи в моя полза и на
Оуен, само още повече ще влоша нещата. Сърцето ми е заседнало в гърлото, докато я чакаме
да дойде.
Не съм спала повече от двайсет и четири часа, но адреналинът пулсира в мен и ме
държи нащрек. Не бях сигурна, че телефонното му обаждане ще я убеди да дойде днес, но
секретарката му току-що бе съобщила по интеркома, за да го предупреди, че тя е тук.
След няколко секунди ще се срещна лице в лице с Лидия.
Очаквам да е ядосана. Очаквам да спори. Това, което не очаквах да видя, когато тя най-
после минава през вратата, е мъжът, стоящ зад нея. Когато очите на Трей срещат моите,
виждам как любопитството завладява лицето му. Върху лицето на Лидия няма и следа от
любопитство. Само огромно раздразнение, щом забелязва, че и аз също съм тук.
Тя клати глава, когато спира до заседателната маса срещу нас.
— Това ли е толкова спешно? — пита и маха към мен. Върти театрално очи и се обръща,
за да погледне към Трей. — Съжалявам, че те забърках в това — извинява му се тя. — Не
знаех, че е свързано с Обърн.
Изражението на Трей е напрегнато и той мести поглед от мен към бащата на Оуен.
— За какво е всичко това? — интересува се той.
Бащата на Оуен, който настоя да го наричам Кал в секундата, когато узна откъде
познавам Оуен, става и ги кани с жест да заемат местата срещу нас. Трей предпочита да
остане прав, но Лидия се настанява точно пред мен. Виждам, че стрелва поглед към раната
на устната ми, но не пита нищо. Насочва поглед към Кал и слага ръце върху масата.
— Трябва да тръгна след половин час, за да прибера внука си от детската градина. Защо
съм тук?
Кал ми хвърля кратък поглед. Бях го предупредила за нея, но ми се струва, че навярно е
помислил, че преувеличавам. Той подравнява документите, поставени на масата, после се
обляга назад в стола.
— Това са документи за право на попечителство — съобщава той, сочейки купчината
пред него. — Обърн иска попечителство над сина си.
Лидия прихва. Тя действително се смее и ме гледа, сякаш съм си изгубила ума. Понечва
да се изправи.
— Е, това беше много кратка среща — подмята тя саркастично. — Мисля, че
приключихме тук.
Ненавиждам пренебрежението й. Тя се извръща към вратата, а аз поглеждам към Трей,
който все още втренчено ме наблюдава. Знае, че съм замислила нещо и моята увереност го
плаши.
— Трей — обръщам се към него, когато Лидия приближава към вратата, — кажи на
майка си, че още не сме свършили.
Челюстта на Трей се стяга и той присвива очи към мен. Не казва нищо на Лидия, но не е
нужно. Лидия се обръща към мен, сетне премества поглед към Трей. Трей не я гледа, защото
е прекалено зает да ме заплашва със свирепия си поглед, затова тя отново се извръща към