мен.
— Какво става, Обърн? Защо правиш това?
Предпочитам да не й отговарям. Вместо това поставям телефона си на масата. Отварям
файла и натискам „старт“.
Мислиш, че аз просто ще забравя факта, че ти ме нападна? Че си унищожил ателието
на Оуен? Че сега го топиш?
Спирам записа и наблюдавам как кръвта се отдръпва от лицето на Трей. Почти чувам
мислите му, толкова ясно са изписани върху лицето му. Той се опитва да си припомни
миналата нощ и какво може да е казал на Оуен или на мен на път за полицейския участък.
Защото знае, че каквото и да е казал в онази кола, сега е записано в телефона ми като
доказателство.
Нито един мускул в него не помръдва, само раменете и ръцете му се напрягат.
— Да пусна ли и останалата част от снощния ни разговор, Трей?
Той затваря очи и свежда глава. После изритва стола пред него.
— Мамка му! — крещи.
Лидия потрепва. Мести очи между мен и сина си, но той упорито е забил поглед в пода.
И крачи напред-назад.
Знае, че сега цялата му кариера е в ръцете ми.
И фактът, че Лидия се свлича обратно на стола е доказателство, че и тя го е разбрала. Тя
се взира в телефона ми с пораженчески поглед и колкото и да ми се иска да кажа, че
изражението й ме радва, това не е така. Никога не съм искала да се стига дотук.
— Аз ще остана в Далас — осведомявам я. — Няма да се върна в Портланд. Ти все още
ще можеш да го виждаш. Ако не живееш в една и съща къща с Трей, ще ти разреша да бъдеш с
него през почивните дни. Но той е мой син, Лидия. Той се нуждае да бъде с мен. И ако се
налага да използвам сина ти срещу теб, за да си върна моя, то, Бог да ми е на помощ, но ще го
направя.
Кал побутва документите към нея. Аз се накланям през масата и за пръв път в живота си
не изпитвам страх от жената, седяща насреща ми.
— Ако подпишеш документите за попечителство и Трей свали обвиненията срещу Оуен,
няма да изпратя на всички полицаи от участъка на Трей имейл със съдържанието на този
разговор.
Преди Лидия да вземе писалката, тя се обръща и гледа към Трей.
— Ако това се случи и някой се сдобие със записа в телефона й… това ще повлияе ли на
кариерата ти? Тя истината ли казва, Трей?
Трей престава да кръстосва трескаво стаята и гледа право към мен. Кима бавно, но не
може дори да отговори на майка си. Лидия затваря очи и издиша дълбоко.
Изборът е в ръцете й. Или може да ми позволи да бъда майка на сина си, или аз ще се
погрижа синът й да си плати за това, което бе причинил на Оуен. За това, което едва не
причини на мен.
— Ти разбираш, че това е изнудване — процежда Трей.
Поглеждам го и спокойно кимвам.
— Учила съм се от най-добрия.
Стаята притихва и аз почти чувам как той се опитва да измисли изход от тази ситуация.
Когато Трей не предлага алтернатива, Лидия осъзнава, че няма избор и взема писалката.
Подписва документите, а после ги побутва през масата към мен.
Опитвам се да остана спокойна, но ръцете ми треперят, докато подавам купчината
листове на Кал. Лидия става и се отправя към вратата. Преди да излезе от стаята, отново
поглежда към мен. Виждам, че едва сдържа сълзите си, но нейните сълзи са нищо в
сравнение с онези, които аз съм проляла заради нея.
— Ще го взема от детската градина на път за вкъщи. Можеш да дойдеш след няколко
часа. Нужно ми е време, за да събера вещите му.
Кимам, неспособна да говоря заради риданията, заседнали в гърлото ми. Веднага щом
вратата зад Лидия и Трей се затваря, аз избухвам в сълзи.
Кал ме прегръща и ме притегля към себе си.
— Благодаря ти — хлипам аз. — О, боже мой, нямам думи да ти благодаря.
Усещам, че той клати глава.
— Не, Обърн, аз съм този, който трябва да ти благодари.
Не уточнява защо ми благодари, но аз не мога да не се надявам, че виждайки как синът
му се е пожертвал заради нас двамата, той ще има сили да направи това, което е длъжен да
стори.
Глава 24
ОУЕН
Когато влизам в стаята и виждам лицето на баща ми, а не Обърн, сърцето ми замира. Не
съм я виждал и не съм говорил с нея вече двайсет и четири часа. Нямам представа какво се е
случило и дали тя е добре.
Сядам срещу баща ми, макар че изобщо не ме интересува какво иска да обсъди с мен.
— Знаеш ли къде е Обърн и дали е добре?
Той кимва.
— Тя е добре — отвръща и думите му тутакси ме успокояват. — Всички обвинения
срещу теб бяха снети. Ти си свободен да си тръгнеш.