Выбрать главу

мен.

— Какво става, Обърн? Защо правиш това?

Предпочитам да не й отговарям. Вместо това поставям телефона си на масата. Отварям

файла и натискам „старт“.

Мислиш, че аз просто ще забравя факта, че ти ме нападна? Че си унищожил ателието

на Оуен? Че сега го топиш?

Спирам записа и наблюдавам как кръвта се отдръпва от лицето на Трей. Почти чувам

мислите му, толкова ясно са изписани върху лицето му. Той се опитва да си припомни

миналата нощ и какво може да е казал на Оуен или на мен на път за полицейския участък.

Защото знае, че каквото и да е казал в онази кола, сега е записано в телефона ми като

доказателство.

Нито един мускул в него не помръдва, само раменете и ръцете му се напрягат.

— Да пусна ли и останалата част от снощния ни разговор, Трей?

Той затваря очи и свежда глава. После изритва стола пред него.

— Мамка му! — крещи.

Лидия потрепва. Мести очи между мен и сина си, но той упорито е забил поглед в пода.

И крачи напред-назад.

Знае, че сега цялата му кариера е в ръцете ми.

И фактът, че Лидия се свлича обратно на стола е доказателство, че и тя го е разбрала. Тя

се взира в телефона ми с пораженчески поглед и колкото и да ми се иска да кажа, че

изражението й ме радва, това не е така. Никога не съм искала да се стига дотук.

— Аз ще остана в Далас — осведомявам я. — Няма да се върна в Портланд. Ти все още

ще можеш да го виждаш. Ако не живееш в една и съща къща с Трей, ще ти разреша да бъдеш с

него през почивните дни. Но той е мой син, Лидия. Той се нуждае да бъде с мен. И ако се

налага да използвам сина ти срещу теб, за да си върна моя, то, Бог да ми е на помощ, но ще го

направя.

Кал побутва документите към нея. Аз се накланям през масата и за пръв път в живота си

не изпитвам страх от жената, седяща насреща ми.

— Ако подпишеш документите за попечителство и Трей свали обвиненията срещу Оуен,

няма да изпратя на всички полицаи от участъка на Трей имейл със съдържанието на този

разговор.

Преди Лидия да вземе писалката, тя се обръща и гледа към Трей.

— Ако това се случи и някой се сдобие със записа в телефона й… това ще повлияе ли на

кариерата ти? Тя истината ли казва, Трей?

Трей престава да кръстосва трескаво стаята и гледа право към мен. Кима бавно, но не

може дори да отговори на майка си. Лидия затваря очи и издиша дълбоко.

Изборът е в ръцете й. Или може да ми позволи да бъда майка на сина си, или аз ще се

погрижа синът й да си плати за това, което бе причинил на Оуен. За това, което едва не

причини на мен.

— Ти разбираш, че това е изнудване — процежда Трей.

Поглеждам го и спокойно кимвам.

— Учила съм се от най-добрия.

Стаята притихва и аз почти чувам как той се опитва да измисли изход от тази ситуация.

Когато Трей не предлага алтернатива, Лидия осъзнава, че няма избор и взема писалката.

Подписва документите, а после ги побутва през масата към мен.

Опитвам се да остана спокойна, но ръцете ми треперят, докато подавам купчината

листове на Кал. Лидия става и се отправя към вратата. Преди да излезе от стаята, отново

поглежда към мен. Виждам, че едва сдържа сълзите си, но нейните сълзи са нищо в

сравнение с онези, които аз съм проляла заради нея.

— Ще го взема от детската градина на път за вкъщи. Можеш да дойдеш след няколко

часа. Нужно ми е време, за да събера вещите му.

Кимам, неспособна да говоря заради риданията, заседнали в гърлото ми. Веднага щом

вратата зад Лидия и Трей се затваря, аз избухвам в сълзи.

Кал ме прегръща и ме притегля към себе си.

— Благодаря ти — хлипам аз. — О, боже мой, нямам думи да ти благодаря.

Усещам, че той клати глава.

— Не, Обърн, аз съм този, който трябва да ти благодари.

Не уточнява защо ми благодари, но аз не мога да не се надявам, че виждайки как синът

му се е пожертвал заради нас двамата, той ще има сили да направи това, което е длъжен да

стори.

Глава 24

ОУЕН

Когато влизам в стаята и виждам лицето на баща ми, а не Обърн, сърцето ми замира. Не

съм я виждал и не съм говорил с нея вече двайсет и четири часа. Нямам представа какво се е

случило и дали тя е добре.

Сядам срещу баща ми, макар че изобщо не ме интересува какво иска да обсъди с мен.

— Знаеш ли къде е Обърн и дали е добре?

Той кимва.

— Тя е добре — отвръща и думите му тутакси ме успокояват. — Всички обвинения

срещу теб бяха снети. Ти си свободен да си тръгнеш.