Не ги обичам и няма да ги заобичам. Но между обичта и омразата има доста голяма територия, засадена с какви ли не чувства… И още — тази постоянна омраза от последните дни ме е задръствала. Трябва да намеря начин да се отърся от нея! Иначе ще ме задуши. Не можеш да живееш сносно, ако непрекъснато мразиш някого за нещо. Не заради тях, заради себе си трябва да намирам основания за по-светъл поглед и върху тъмните петна в тоя объркан свят…
— Добре — тегли чертата капитанът. — Наистина било каквото било. Ефреме, редно е да се извиниш на момчето. И стига с тия привилегии, само той да мие чиниите. Дай възможност и на други да им се порадват…
Великолепна препоръка!
Ефремов отваря уста, все едно е глътнал горещ картоф. Явно, много мисли и възражения се търкалят в този момент из главата му. И така са се уплели, че не успява да извади нито една от тях.
Сега е моментът да кажа: „Бих предпочел извинението да е пред строя. По-педагогично е!“ Но вместо това чувам, че моят глас предлага друго:
— И от мен се искаше едно извинение. Така че, да приемем нещата фифти-фифти…
— Разбрахме се. Свободни сте!
Пред вратата Ефремов отново вади кутията и мълчаливо ми предлага цигара. Кимвам му „Благодаря!“, но не вземам цигара.
Всеки си тръгва по пътя.
Аз отивам при Боч.
— Дай една цигара.
Приятелят ме поглежда объркано:
— Нали знаеш, че не пуша?…
— Не те питам пушиш ли, или не. А ти казвам: — Дай една цигара! — изръмжавам му аз.
— Ще уредим въпроса — усмихва се Боч. И изчезва нанякъде. След малко се връща и ми подава цигара. Паля и поемам с пълни гърди дима. Пуша отвреме-навреме, но сега го правя с удоволствие. Допушвам я бавно. Питам ей така, за да се върже приказка:
— От кого взе цигарата?
— От Ефремов.
— Да не сте станали приятели?
— Е, чак приятели… Но като му казах „Дай една цигара“ — даде.
— Каза ли му за кого е?
— Не ме е питал.
Добре, че не го е питал. Пък и да го е попитал…
Отивам да спя. След наряд, воинът трябва да спи. За да може, ако се появи врагът, да го посрещне бодро с… Нож, или нещо друго бодливо. Войнът трябва да бъде като лъв. Външността на война трябва да внушава страх във врага. А ако врагът види и решителност в погледа му, неизбежно си прави изводите. Независимо от това, какво има в ръцете му. Погледът е по-важен даже от оръжието. Ако погледът ти е сънлив, не би могъл да предизвикаш във врага свещената тръпка на страха. Значи, за да се справяме успешно с врага, трябва често да спим… Вероятно по тия съображения, тук върви една мъдрост: В казармата, само проспаното време не е пропиляно.
Пази се враг! Ние спим по убеждение. Проспиваме всяка възможна минута. Лошо ти се пише!
V. Още една истинска магия — огънят…
Закуската свършва. Колко хубав се очертава този ден… Сега няма да ми задават заядлив въпрос, няма да има констатация за грешен отговор. След хапването, заедно с другите бобени зърна ще отида да усвоявам военни премъдрости. Аз съм малко техничар по настройка и нещата, които разказват, са ми интересни. После ще последва хубавата заповед: „Бойци, по цигара!“. Което означава поне половин час протягане под лъчите на топлото есенно слънце. Димът от цигарата, белезникав и ефирен, ще се възнася към синьото небе. Ще си мечтая, че казармата е свършила, аз съм студент и първата ми работа е да отида в аероклуба, за да се запише отново за парашутист. Не, първата ми работа ще бъде да се обзаведа с приятелка, с която… Всъщност, ще имам две първи работи. А когато…
— Какво ще ни каже тази сутрин Маратонецът? Да чуем, лъвове… — Този изверг, Кузманов… Свари ме неподготвен. Странно, симпатичен ми е. Не го мразя, наистина не го мразя. Вчерашното чудо още ми действа.
Ставам от стола и се почесвам. Все пак, трябват няколко секунди, за да ми роди главата нещо.
— Маратонецът ще спомене за две безспорни добродетели, които всеки човек трябва да носи. Па бил той даже войник. Първата: Ал Капоне, бъди мъж! На думата си мъжка дръж! И втората: На този свят все пак трябва да вирее и едно особено цвете — любовта към ближния… Е, ако не любов, то поне поносимост…
Изразих се засукано. Няма да ме разберат. Но този път няма подхихиквания. Странно, разбраха ме…
— Правилни постановки — съгласява се за пръв път Кузманов. — Значи днес Маратонецът няма да отиде при чиниите. Но къде да отиде все пак? Предлагам да го поощрим за първия му верен отговор. Даже да му дадем възможност да излезе извън оградата на любимата институция. Някой против, приема се! Днес Маратонецът отива в авторотата и търси сержант Диев. Сержантът ще го натовари на едно раздрънкано бу и с него ще отидат където трябва, за да свършат каквото трябва. Въпроси? Знам, че няма! Стани!