Постановката ми има основания, но не може да бъде приета масово. Това е разумна теория за откачалки… А повечето от другите лъвове са благоразумни. Не лъвове, а добри, мъркащи котета…
На другия ден отивам в парашутната служба. Представям се на майора, нейният началник. Напълняващ мъж, с оредяваща, рижа коса. Той ми подава едра, мека и влажна ръка, пита ме за името и ме освобождава. Гледа през мен. През следващите месеци, такова чест като ръкостискане с началник, се оказва нещо немислимо. Кастовият принцип в тази служба се съблюдава желязно!
Сержантът е пълна противоположност на началника си. Дребен, изпит нервак. Между треперещите му пръсти постоянно дими цигара. И още — никога не гледа в очите човека, с когото разговаря. От началника си се страхува, държи се подчертано сервилно. И мен не ме гледа в очите, макар че не виждам с какво бих могъл точно аз да го плаша. Особен човек. — Ами, особен! — Смачкан като фас. Плаши се от всичко и от всички. Крие го, но то прозира: Мрази всички. Но понеже е плашлив, омразата му не струва и две пари.
Програмата ми се разнообразява. Вече имам възможност не само да мия чинии и да тичам като смахнат. Когато има полети ходя да събирам спирачните парашути на края на пистата.
Животът е великолепен! Такъв е! Мамка му!
III. Почеркът на неандерталеца
Има и още нещо. Нещото се нарича бром. Слагат го в чая. Дава се по медицинско предписание. Счита се, че бромът понижава сексуалността. Да не се терзаят новобранските души и младите им организми излишно с разни видения: голи или полуоблечени.
На мъдрите полковници от медицинските служби бромът може би действа? Може би понижава сексуалността им, даже когато не го пият? Но на младата сган той не прави впечатление, даже когато ароматът на чая се губи всред бромния мирис.
И още нещо. Косвено свързано с брома.
През първите дни младата сган ползва немислим разкош. Получава писма. Много писма. Всеки ден. Понякога по три-четири на човек. Старите войници гледат мъдро и иронично: и ние миналата година… Пишат бащи и майки, баби и дядовци, братчета и сестричета. Пишат поотделно и едновременно. Подреждат мили думи братовчедки, приятели. Пишат, пишат…
Тук те мачкат. Но в очите на ония, далеч зад оградата, си нещо значимо. Чрез отдаването на чест, търкането на паркет и миенето на чинии, ти обезпечаваш тяхната свобода. От врага, който не спи!
Те се чувстват задължени. И това е добре. Ти великодушно не ги посвещаваш във военните тайни на ежедневието си. За да не помрачиш ореола си на защитник. А е толкова е приятно да получаваш техните писма, изпълнени с несръчна нежност…
Пристигат и едни такива, особени пликове. Сини, с много марки по тях. С елегантен дъх на парфюм.
Щастливецът избира от няколкото получени писма това, в синия плик. Чете го веднъж, два, три пъти. Докато го наизусти. Погледът му се променя и става един такъв особен, бистър… В гънките на очите понякога блести предателска влага… Щастливецът хвърля на другите писма по един поглед. След като е прочел няколко пъти това, в синия плик.
С течение на времето количеството на писмата бързо намалява. Първо отпадат приятелите, братовчедите и братовчедките. Веднъж седмично пристига писмо от къщи. Написано от мама, тате или сестричката. А не от тримата едновременно, както е било в началото. Една-две страници, а не десетина. Това все още не е обезпокоително. Лошото е, че оредяват сините пликове, ароматизираните. Получават се вече отвреме-навреме и са все по-кратки.
Нещата текат предопределено, докато идва неизбежният ден, при който човекът, получил синия плик, зачита бързо изписания лист прав, явно не вярвайки на очите си. После сяда където намери и се лови за главата.
Характерната за първите дни бистрота на погледа се губи. Нещо повече, очите помътняват и стават едни такива големи, кравешки. След главохващането, вероятно следва главоболие. И още нещо, доста по-сложно от главоболието.
При мен, няма нито главохващане, нито главоболие. Още от самото начало, за мен пристигат инцидентни писма. Основно от баща ми. Той завежда епистоларния отдел на фамилията. Информира ме за овцете и кокошките на село. И затова, че всички в къщи са живи и здрави. Аз съм доволен. Какво повече да искам от човека?
Сини пликове при мен не пристигат. Навреме взех мерки. Не знам дали съм горд от това, но вече съм сигурен, че си спестих главохващане и главоболие.
… Бях в последния курс на училището, когато започна свалката. Иначе, се познавахме от три години. Въобще, тази последна година на гимназия, лицей или университет, е особена. Предстоящата раздяла разблокира някакви сантиментални механизми. Избухват епидемии от влюбвания. Но за разлика от холерните например, епидемиите от влюбване не завършват със смърт. И са също така кратки по време.