… Последна прегръдка с последна целувка. Когато се отлепихме един от друг, и двамата подсмъркнахме, а после се засмяхме. И се целунахме вече уж наистина за последно.
Добре е, щом раздялата завършва с усмивка…
Тръгнах си. Ужасно горд със себе. Горд, че съумях по такъв категоричен начин да… След малко забавих ход. Усещах с гърба си погледа на двете познати очи. Обърнах се. В тези очи имаше истинско, неподправено объркване. Нима светът отново ще ми покаже лакът? Вървеше след мен, с моя ход. Нито ме приближаваше, нито се отдалечаваше.
Отидох при нея, погалих я по бузата, но без прегръдка. И без да й кажа дума. На ъгъла на булеварда не издържах и се обърнах. Тя вече не вървеше след мен.
Ето така, по мъжки реших проблема със сините пликове. Като си спомня колко героично го направих и колко ми хлопаше сърцето, ме хваща смях. Сега, когато мнозина край мен се ловят за главите.
Има ли на света героични мъже? — Може и да има, ама аз не съм от тях. Аз съм… Раздвоена персона. Тази персона обикновено знае думите, които трябва да каже, но често не ги казва. Знае как трябва да постъпи, за да направи света уютен за себе си, но често не го прави. Непоследователен човек.
В следващите два-три дни става нещо, което почти ме избива из релси. Започват да се получават съобщения за прием в резервно класиране. Някои от тия, които са кандидатствали в разни институти и университети, но са дали по-слаби резултати на приемните изпити, внезапно получават втори шанс. Оказва се, че макар и с по-нисък бал, в по-калпава специалност, но са приети да следват. Това означава, че казармата им остава зад гърба. Минават само с едното остригване. Кой ти гледа? — Търчат, издават, оформят документи… И не могат да си събереш устата. Светът извън оградата е толкова хубав… Вече категорично знаят това!
Иде ми да се хапна за… да не казвам къде. И аз се явявах на изпити. Оценката ми по литература беше трета по-успех сред всички кандидатствали в столични институти и университети. Да се спукаш от гордост. Но другата, по история беше слаба. Казано на езика на скиорите-слаломисти, ако на втория манш излезеш от трасето, състезанието свършва. Въпреки приличния резултат от първото спускане…
С болезнено любопитство разпитвам щастливците. Всички имат по-нисък бал от мен. Но не са излизали от пистата.
Когато преди месец и нещо съобщих на баща ми за двете оценки, той ме погледна заинтригувано, но откровено недоверчиво:
— Как така на единия изпит отлична оценка, а на другия слаба? Май лъготиш нещо…
Обясних му как стоят нещата, но той не ми повярва. Вдигна се и отиде до архива на университета. Там му извадили моята писмена работа и го попитали, може ли да разчете нещо от нея? Човекът сложил очилата, дълго се взирал и си признал, че не може. А те му казали: „И ние не можахме…“
Темата по история ми беше ясна, та ясна. Бях я осмислил. В етапа на надеждите я бях включил в списъка на добрите очаквания. Номерът беше, че на изпита по литература писах два часа на чернова. И два часа, старателно преписвах — почеркът ми е неандерталски. А на изпита по история започнах веднага да пиша на белова. Уж се стараех да е четливо, но…
Няколко остригани, щастливи хлапета си тръгват, а аз оставам при чиниите. Светът край мен може да е сбъркан и нечовешки, но явно и в мен нещо куца. И то здравата. Това, че в ръкавите ми ще започнат да квакат жаби не е само поради някаква моя въображаема принципност. Има и още нещо…
Ще издържа! Трябва да издържа! Мамка му!