Това ме обезсърчи донякъде и реших да се хвана с каквото и да е, защото не бях свикнала да се връщам толкова често с празни ръце. Още на следния ден се облякох с хубави дрехи и се отправих на разходка към другия край на града. Минах през закрития пазар на Странд, без да очаквам изобщо да ми се отвори някаква работа там. Внезапно съзрях на площада голяма тълпа — всички хора, а заедно с тях и търговците, стояха и се взираха в нещо; предположих, че някоя велика херцогиня е дошла да посети пазара; казаха ми обаче, че очаквали да дойде кралицата.
Застанах пред един магазин с гръб към тезгяха, уж исках да дам път на тълпата, но не откъсвах поглед от една кутия дантели, които търговката показваше на някакви дами до мен. Ала тя и нейната продавачка дотолкова се бяха увлекли да надничат кой идва и в чий магазин ще влезе, че успях да тикна пакетче дантела в джоба си и да се измъкна. Така търговката заплати скъпо за зяпането си подир кралицата.
Отдалечих се, сякаш повлечена от навалицата, и смесвайки се с тълпата, излязох през другата врата на пазара. Тъй успях да офейкам, преди още да открият липсата на дантелата. За да не могат да ме преследват, повиках една карета и се затворих в нея.
Едва бях затръшнала вратичката, когато видях продавачката и още пет-шест жени да изскачат на улицата и да пищят като обезумели. Не викаха „Дръжте крадеца!“, защото никой не бягаше, но на два-три пъти можах да чуя думите „откраднатата“ и „дантела“, а пък продавачката кършеше ръце, тичаше и се оглеждаше насам-нататък като побъркана.
Кочияшът тъкмо се качваше на капрата, но още не се беше настанил на нея и конете не бяха тръгнали. Чувствувах се ужасно неспокойна и затова извадих пакета с дантелата и го сложих до капачето, което се отваря отпред, зад гърба на кочияша, за да мога веднага да го изхвърля оттам. Но за мое голямо задоволство след по-малко от минута — тоест веднага щом коларят се качи и викна на конете — колата потегли и аз отмъкнах плячката си, която струваше близо двадесет лири.
На следния ден пак се облякох хубаво, но със съвсем други дрехи, и пак минах по същия път. Но нищичко не ми се удаде да сторя, докато не влязох в парка „Сейнт Джеймс“. По главната алея се разхождаха изтънчени дами, а между тях имаше и една малка около дванадесет-тринадесетгодишна госпожица заедно със сестричката си (както предположих), която изглеждаше около деветгодишна. Забелязах, че по-голямата имаше на корсажа си хубав златен часовник и чудесна бисерна огърлица.
Заедно с тях бе дошъл и един лакей с ливрея. Но тъй като нямаше обичай лакеите да вървят след дамите по главната алея, забелязах, че щом стигнаха дотам, лакеят спря, а по-голямата от сестрите му каза да ги почака, докато се върнат.
Щом чух, че тя освободи лакея, приближих се към него и го запитах коя е тази малка лейди. Побъбрих с него и изказах възхищението си от детето, което бе с госпожичката, а също и от това, колко благородна и възпитана изглеждаше по-голямата: колко женствена и при това колко сериозна. А онзи глупак веднага ми каза коя е тя. Че била по-голямата дъщеря на сър Томас… от Есекс и били много богати; че майка й още не била дошла в града; но че тя живеела при съпругата на сър Уйлям… в дома му на Съфок стрийт и още много други неща. Освен кочияша и него самия имали две слугини и младата девойка ръководела цялото домакинство както тук, тъй и у дома си. Така той ми даде изобилни сведения, достатъчни за моята работа.
Бях добре облечена и имах златен часовник, не по-лош от нейния. И тъй, оставих лакея и след като изчаках младата лейди да стигне до края на алеята и да се върне, тръгнах да се разхождам редом с нея. Малко след това я поздравих по име, с титлата лейди Бети. Запитах я има ли известие от баща си, кога ще пристигне госпожа майка й в града и как е тя.
Заговорих й толкова интимно за нея и цялото й семейство, щото тя остана с убеждение, че съм някоя близка. Запитах я защо не е излязла с мисис Чайм (тъй се казваше прислужницата), за да се грижи за мис Джудит (сестра й). Сетне поведох дълъг разговор с нея за сестричката; казах, че е станала много хубава госпожичка; попитах дали е научила вече френски; изобщо изприказвах още куп такива дребни неща, когато изведнъж се зададе гвардията и тълпата се спусна да види краля, който отиваше в парламента.
Всички знатни дами също се втурнаха към края на алеята, а аз помогнах на милейди да се покачи на ниската ограда, за да вижда добре; след това вдигнах и малката, за да гледа също. И докато правех това, погрижих се да измъкна златния часовник на лейди Бети толкова сръчно, че тя не забеляза липсата му, докато тълпата не се разпръсна и не стигна до средата на алеята.