Още докато бяхме сред тълпата, понечих да се сбогувам с тях и казах, сякаш бързах:
— Скъпа лейди Бети, пазете сестричката си.
И излезе така, като че ли тълпата ме изтика настрана, преди да съм успяла да се сбогувам.
При такива случаи навалицата бързо се пръска и щом кралят отмине, мястото мигновено се опразва; затова се отделих от двете малки госпожички, след като бях свършила напълно успешно работата си, забързах заедно с тълпата, сякаш тичах да видя краля, и така се добрах до края на алеята. А когато кралят продължи към казармите на конната гвардия, аз избързах напред към пасажа, който излизаше тогава на края на Хеймаркит, а там наех кола и продължих с нея към къщи. Трябва да призная, че още не съм устояла на думата си да ида на гости на лейди Бети.
Отначало всъщност си мислех да рискувам и да остана с лейди Бети, докато тя забележи липсата на часовника, и да се разпищя заедно с нея, а сетне да я заведа до каретата и да я придружа до дома й. Аз, изглежда, и бях станала много симпатична и дотолкова я бях заблудила с приказките си за роднините и семейството й, че не ми се струваше твърде лесно да продължа в този дух и да задигна накрая и бисерната огърлица. Но после ми хрумна, че дори у детето да не се зародеше подозрение към мен, други можеха да се усъмнят и да ме претърсят, затова си казах, че е по-добре да изчезна с онова, което бях докопала.
По-късно случайно научих, че когато открила липсата на часовника си, младата лейди се развикала силно из парка и изпратила лакея да ме търси, като ме описала тъй точно, че той познал в мене същата особа, която толкова го разпитвала за децата. Но докато тя да стигне до лакея и му разправи историята, аз бях вече достатъчно далеч.
След тая преживелица имах друга, но съвсем различна от всичко, изпитано от мен дотогава. Това се случи в един игрален дом близо до Ковънт-Гардън.
Видях, че там влизат и излизат доста хора. Постоях заедно с още една жена повечко време в пасажа и когато зърнах да се задава някакъв важен господин, обърнах се към него и запитах:
— Извинете, сър, позволяват ли на жени да влизат вътре?
— Разбира се, госпожо — каза той. — Позволява им се също така и да играят, стига да пожелаят.
— Тъкмо това исках да зная, сър — рекох аз. Тогава той заяви, че ако желая, би могъл да ме представи.
Последвах го до вратата, а той, след като надзърна вътре, ми обясни:
— Ето, госпожо, ако искате да опитате щастието си играчите са тук.
Аз също надзърнах, а сетне, обръщайки се на висок глас към приятелката си, казах:
— Та тук има само мъже. Няма да опитвам щастието си.
Тогава един от господата извика:
— Няма от какво да се страхувате, госпожо, тук има само честни играчи и вие сте добре дошла да играете и да заложите, каквото обичате.
И тъй, влязох, приближих се и почнах да наблюдавам играта. Някой от тях ми донесе стол. Седнах и гледах как чашата и заровете минават в кръг от ръка на ръка; след това казах на приятелката си:
— Тези господа залагат много, не е за нас. Да си вървим.
Всички играчи бяха много вежливи; а един джентълмен ме насърчи и каза:
— Заповядайте, госпожо, ако искате да опитате щастието си. Стига да имате доверие в мен, аз ви гарантирам, че никой тук няма да ви изиграе.
— Не, сър — казах аз, като се усмихнах, — сигурна съм, че тия джентълмени няма да искат да изиграят една жена.
И при все че още отказвах да се включа в играта, извадих кесия с пари, за да видят, че не съм без пари.
След като поседях още малко, друг джентълмен ми каза шеговито:
— Госпожо, разбирам, че се страхувате да рискувате за ваша сметка. А на мен винаги ми върви с дами, ето защо играйте за моя сметка, щом не искате да играете за ваша.
Казах му:
— Сър, никак не ми се иска да изгубя ваши пари.
Но сетне добавих:
— И на самата мен ми върви доста, но господата играят с толкова високи залози, че просто не смея да рискувам.
— Добре, добре! — каза той. — Ето ви десет гини, госпожо, заложете ги заради мен.
И така, взех парите и седнах да играя, а той остана да ме гледа. Изгубих по една, по две тия десет гини, а когато чашата стигна до моя съсед, джентълменът ми даде още десет гини и ме накара да заложа пет от тях наведнъж. Господинът с чашата изгуби, така че пет от гините се върнаха обратно при мен. Това насърчи моя кавалер и той ме накара да взема чашата, което бе много рисковано. Но удаде ми се да задържа чашата толкова дълго, че не само спечелих обратно всичките му пари, а и натрупах цяла шепа гини в скута си. Най-голямото щастие обаче беше, че когато губех, губех само от един или двама, заложили срещу мен, така че се отървавах леко.