Момъкът се изсмя на думите ми. Явно отдаваше твърде голямо значение на услугата, оказана на съседа, и за нищо на света не искаше да се съгласи, че съм дошла да купувам. Държеше на своето — че съм искала да крада. И тъй като се насъбра голяма тълпа, обърнах се към собственика на магазина, когото междувременно бяха извикали отнейде наблизо, и казах, че няма някакъв смисъл да се вдига толкова врява и изобщо да се приказва. Щом като момъкът твърди, че съм дошла да крада нека го докаже, тъй като аз настоявам без повече излишни приказки да се явим пред мировия съдия. Защото почвах вече да долавям, че ще изляза твърде костелив орех за онзи, който ме бе заловил.
Бижутерът и жена му съвсем не бяха тъй груби, както човекът от другата страна на улицата. Бижутерът каза:
— Госпожо, напълно възможно е, както твърдите, да сте влязла в магазина ми с най-добри намерения. Но за вас е било опасно да влизате в магазин като моя, след като сте видяла, че в него няма никого. От друга страна, не мога да бъда толкова несправедлив към тъй любезния си съсед и да не призная, че той сигурно е имал основания да постъпи така; но в края на краищата не мога и да установя, че сте се опитала да вземете нещо и наистина не зная какво да правя.
Аз обаче настоях да отидем заедно при съдията и заявих, че ако успеят да докажат изобщо някакво намерение от моя страна, ще приема с готовност присъдата ако ли пък не, ще искам обезщетение.
Докато спорехме и пред вратата на магазина се беше събрала цяла тълпа, оттам мина сър Т. Б., градски съветник и мирови съдия. Щом чу това, бижутерът помоли негова милост да влезе и да реши въпроса.
Нека бъда справедлива към бижутера, той разказа историята съвсем обективно и сдържано, докато онзи, който беше притичал от отсрещната страна и ме беше хванал, говореше толкова разпалено и с такава глупашка пристрастност, че тя ми допринесе повече добро, отколкото зло.
Сетне дойде мой ред да говоря и аз казах на негова милост, че не съм от Лондон и че наскоро съм пристигнала от север; че живея еди-къде си и минавайки по тази улица, съм влязла в бижутерийния магазин, за да купя половин дузина лъжици. За мое голямо щастие имах в джоба си една стара сребърна лъжица, която извадих и казах, че съм я носила, за да избера по нея още шест, та да не се различават от лъжиците, които имам в провинцията.
Прибавих още, че като не съм видяла никого в магазина, съм тропала силно с крак, за да ме чуят, и съм викала високо; в магазина наистина е имало неприбрани вещи, но аз не съм ги и докоснала и никой не може да докаже обратното; от улицата дотичал някакъв човек и ме е сграбчил като бесен тъкмо когато съм викала стопаните; ако е искал наистина да услужи на своя съсед, трябвало е да остане настрана и мълчаливо да наблюдава ще пипна ли нещо, или не и едва след това да ме хване на местопрестъплението.
— Много правилно — каза господин общинският съветник и като се обърна към човека, който ме бе задържал, запита го вярно ли е, че съм тропала с крак.
Той потвърди, но каза, че може би съм сторила това, понеже съм го видяла да идва.
— Хайде де — пресече го общинският съветник, — сега вече сам си противоречите. Нали преди малко казахте, че тя е била с гръб към вас и не ви е видяла до момента, когато сте я заловил?
Че беше така, така беше бях стояла почти гърбом към улицата. Но тъй като моят занаят изисква очите ми да шарят навсякъде, бях го забелязала да притичва, при все че самият той и не подозираше това.
След като изслуша всички, общинският съветник заяви, че според него съседът е сгрешил и аз съм невинна. Бижутерът и жена му се съгласиха и аз бях освободена. Но тъкмо когато се готвех да си тръгна, общинският съветник каза:
— Почакайте, госпожо, щом като сте възнамерявала да купувате лъжици, то надявам се, че станалата грешка не ще бъде причина моят приятел да изгуби един клиент.
Отговорих с готовност:
— Не, сър, разбира се, че ще купя, стига той да може да ми даде точно такива лъжици като оная, която донесох за мостра.
Тогава бижутерът ми показа съвсем същите лъжици, претегли ги и излязоха за трийсет и пет шилинга. Извадих кесията си, за да му платя, а в нея имах близо двайсет гини, тъй като, каквото и да ставаше, никога не излизах от къщи без такава сума, което много пъти, както и сега, се бе оказвало крайно полезно.
Щом видя парите, общинският съветник рече:
— Е, госпожо, сега вече съм напълно убеден, че сте била несправедливо обвинена. Тъкмо затова ви накарах да купите лъжиците и стоях тук, докато ги платите. Ако нямахте пари да ги платите, щях да се усъмня, че не сте влязла в магазина да купувате, тъй като хората, които обикалят с лоши намерения, рядко имат много злато в джобовете си. А както виждам, вие разполагате с доста пари.