Тогава аз започнах отдалече, казах му, че се страхувам, да не би майка му и сестра му да са узнали за нашата връзка, тъй като бе напълно ясно, че тяхното държане към мен твърде много се е променило; сега те често бяха недоволни от мен и понякога ми се караха, без да съм им дала ни най-малък повод; докато преди спях в стаята на по-голямата сестра, сега спя сама или с прислужничките; много пъти съм ги чувала да злословят за мен, а и всичко това се потвърди от една от прислужничките, която чула, че ще бъда изгонена, защото съм представлявала опасност за семейството.
При тези думи той се усмихна. Запитах го как можа взема така леко тези неща, като знае, че ако нашите отношения бъдат разкрити, с мене е свършено и това ще навреди и на него, макар че няма да съсипе живота му, както ще съсипе моя. Аз го обсипах с укори, че и той е като всички мъже; когато доброто име на една жена е в ръцете им, те често се гаврят с него или най-малко гледат на него като на маловажно нещо и не отдават никакво значение на това, че са опропастили живота на тази, която им се е отдала.
Като видя, че съм разпалена и говоря сериозно, той веднага промени тона си. Каза ми, че съжалява, задето имам такова мнение за него, тъй като никога не ми е давал и най-малкия повод за това и е пазел името ми като своето; нашата връзка била запазена в тайна така умело, че никой от семейството не подозира нищо; ако се бил усмихнал, когато съм му поверила мислите си, то е било, защото напоследък се убедил, че никой не е отгатнал отношенията ни. Той добави, че когато ми каже какви основания има да бъде спокоен, аз ще се усмихвам като него, защото е сигурен, че обясненията му ще ме задоволят напълно.
— Не разбирам тази мистерия — казах аз. — Как мога да бъда доволна, че ще ме изпъдят от къщи? Ако връзката ни не е разкрита, не виждам какво друго съм направила, та така да се промени държането на всички в семейството, когато по-рано те се отнасяха така нежно към мен, като че ли съм тяхно собствено дете.
— О, виж, детенце — каза той, — вярно е, че се безпокоят. Обаче те не само ни най-малко не подозират, че има нещо между тебе и мене, но дори се съмняват в брат ми Робин. Всъщност те са напълно убедени, че той те ухажва. Ами този глупак сам им натика в главите тази мисъл с вечните си закачки, с които става за смях. Признавам, че той действува неправилно, защото не може да не вижда, че това ги дразни и ги кара да се държат зле с тебе. Но от друга страна, аз съм доволен, защото така се чувствувам сигурен, че ни най-малко не ме подозират; надявам се, че и ти ще бъдеш доволна от това.
— От една страна, това е така — отвърнах аз, — но то съвсем не ми помага, пък и не е главното, което ме мъчи, макар понякога да съм се тревожила и за тебе.
— Какво тогава ти тежи? — запита той.
Аз се разплаках и въобще не можах да му кажа нищо.
Той се опита да ме успокои, доколкото може, и след това започна да настоява да му кажа за какво се касае. Най-после му отговорих, че смятам за необходимо да му поверя тайната си, тъй като всъщност той има право да я знае, при това се нуждая и от съвет, защото съм така объркана, че не мога да взема никакво решение. Накрая му разправих цялата история. Изтъкнах му колко неблагоразумно се е държал брат му, като е проявявал чувствата си пред всички. Ако той беше запазил всичко в тайна, аз щях да мога да му откажа направо, без да му давам каквито и да било обяснения и след време той щеше да престане да ме ухажва. Но той лекомислено бе решил, че аз няма да го отхвърля, и при това си беше позволил да разкаже плановете си на цялото семейство. Разправях как съм го отблъснала и колко искрени и почтени бяха предложенията му.
— Но — добавих аз — моето положение ще стане двойно по по-трудно; ако сега се отнасят зле с мен, понеже той ме иска, те още повече ще ме намразят, когато научат, че съм отхвърлила предложението му, защото веднага ще си помислят, че вече съм женена за някого — иначе не бих отказала на един кандидат, който стои толкова по-високо от мен.
Думите ми го изненадаха извънредно много. Той се съгласи, че имам да се справям с твърде трудно положение и каза, че сам не вижда начин, по който да изляза от него, но че ще помисли и когато се срещнем пак, ще ми съобщи решението си. Междувременно аз не бива нито да приемам предложението, нито да го отхвърлям направо, а трябва да държа брат му в неизвестност.