Сетне той ми показа няколко кабини, едни вградени в голямата каюта, останалите около нея, но все пак свързани с нея за удобство на пътниците. Предостави ми да избера, където ми е угодно. Избрах една кабина в третокласното помещение, която предлагаше големи удобства за нареждане на нашите сандъци и куфари и имаше маса, гдето щяхме да можем да се храним.
Помощник-капитанът ми каза, че боцманът горещо препоръчал мен и съпруга ми. Ето защо му било наредено да ни съобщи, че ако ни е удобно, можем да се храним заедно с него през време на цялото пътуване, и то при условията за редовните пътници. Можели сме също така, ако желаем, да се запасим със собствени пресни продукти или пък да получаваме храна от корабната кухня.
След прекараните лишения и бедствия тези новини ми се сториха много обнадеждващи. Поблагодарих му и казах, че капитанът трябва да ни съобщи какви са неговите условия. А сетне се сбогувах, за да отида да кажа всичко на съпруга си, който не бе много добре и още не излизаше от кабината.
Отидох при мъжа си, който просто не приличаше на себе си — толкова бе паднал духом поради унижението, на което беше подложен. Когато му разказах как ни приемат на кораба, той така се оживи, че веднага стана друг човек. Нови сили и смелост проличаха във всяка черта на лицето му.
Като се посъвзе, съпругът ми дойде с мен и благодари на помощника за проявената любезност към нас. Помоли го да предаде на капитана нашата признателност и предложението да заплатим предварително всичко, което той би поискал като такса за пътуването и за създадените ни удобства.
Помощникът каза, че капитанът щял да дойде на кораба следобед и тогава той щял да му доложи за всичко. И наистина следобед капитанът дойде. Към нас той се показа точно тъй учтив и любезен, както го беше описал боцманът. Остана толкова доволен от разговора със съпруга ми, че, накратко казано, не ни позволи да заемем избраната от нас кабина, а ни даде една от онези, които, както вече споменах, бяха свързани с голямата каюта. Той не ни поиска прекалено много, явно беше, че не е човек, който желае да използува случая, за да ни оскубе. Само с петнадесет гини ние заплащахме цялото пътуване, провизиите, храненето на капитанската маса и превъзходното обслужване.
Самият капитан се бе настанил от другата страна на голямата каюта, защото бе отстъпил кабината си в задната част на кораба на някакъв богат плантатор, който пътуваше с жена си и трите си деца. Те се хранеха отделно. Имаше и няколко обикновени пасажери, настанени в третокласните помещения. А колкото до бившите ни събратя по съдба, те бяха затворени в трюма и много рядко излизаха на палубата.
Не можех да се сдържа да не осведомя хазайката си за случилото се. Пък и справедливо бе и тя, която тъй искрено беше разтревожена за съдбата ми, да сподели радостта ми. Освен това нуждаех се от нейното съдействие, за да си набавя множество необходими вещи. Преди се страхувах да не би някой да види с какво разполагам. Но сега, когато имах кабина и място, гдето да ги наредя, поръчах множество полезни неща. Те щяха да облекчат пътуването ни: ракия, захар, лимони и пр., за да правим пунш и да черпим нашия благодетел капитана. Поръчах в изобилие съседни продукти и напитки, също така едно по-широко легло със съответен дюшек — с една дума, бяхме решили нищо да не ни липсва.
През цялото време не се бях снабдила още с нищо, което щеше да ни бъде от полза, когато пристигнехме и се заловихме с обработването на земята. Беше ми много добре известно какво е необходимо за подобен случай. На първо място бяха земеделските сечива и дюлгерските инструменти, а също и най-различни домашни потреби, които ако се купеха там, на място, сигурно щяха да струват двойно по-скъпо.
Обсъдих това положение с хазайката си. Сетне тя посетила капитана и изразила пред него надеждата, че е възможно да се намери начин злощастните й братовчеди, както ни нарекла, да възвърнат свободата си, когато пристигнат. По този начин се впуснала в обширен разговор, за който ще спомена по-подробно, когато му дойде времето. След като подпитала така капитана, тя му дала да разбере, че макар нещастни обстоятелства да са станали причина за нашето заминаване, ние не сме съвсем лишени от средства, за да започнем работа в страната. Казала му, че сме решили да се заселим там и да заживеем като плантатори.
Капитанът с готовност предложил съдействието си, обяснил й какви са първите стъпки в подобно начинание и колко лесно, колко сигурно дори било за трудолюбивите хора да възвърнат по този начин състоянието си.