С една дума, заживяхме охолно и всяка година имуществото ни се увеличаваше. Нашата нова плантация неусетно се разширяваше под ръцете ни и през осемте години, които прекарахме в нея, ние повишихме дохода й най-малко на триста лири годишно — на толкова би са равнявал доходът от нея в Англия.
След като бях прекарала цяла година у дома, пак отидох отвъд залива — да видя сина си и да получа дохода от моята плантация за изтеклата година. Изненадах се, като още с пристигането на брега научих, че предишният ми мъж бил умрял и нямало още и две седмици, откак го били погребали. Признавам, че тази вест не бе неприятна за мен, защото сега вече можех да се показвам пред хората такава, каквато бях, тоест като омъжена. Ето защо, преди да са разделя със сина си, споменах му, че навярно ще се омъжа за джентълмена, чиято плантация се намира близо до моята, и че макар по закон отдавна да съм била свободна да сторя това и никаква предишна връзка да не ми е пречила, все пак би ми било неприятно, ако старата история излезе наяве и обезпокои съпруга ми. Синът ми, все така мил, почтителен и услужлив, сега вече ме прие в собствения си дом, изплати ми сто лири и пак ме изпрати дома, обсипана с подаръци.
След известно време съобщих на сина си, че съм са омъжила, и го поканих да ни дойде на гости, а и мъжът ми му написа много любезно писмо и го покани. След няколко месеца той пристигна и се случи у нас тъкмо когато пристигна пратката ми от Англия; на него обаче казах, че всичко изпратено е от името на мъжа ми, а не мое.
Трябва да отбележа още, че когато старецът — моят брат и съпруг — умря, аз, вече успокоена, разказах на мъжа си цялата история и му съобщих, че братовчедът ми, както го бях наричала дотогава, всъщност е мой син от тоя злополучен брак. Той изслуша разказа ми, без да се вълнува, и ме увери, че нямало да се вълнува дори ако старецът, както го наричахме ние, бе още жив.
— Защото — каза той — за това не си била виновна нито ти, нито пък той; то е било нещастие, което не сте могли да избегнете.
Упрекваше брат ми само в едно: дето е искал, след като вече съм знаела, че е мой брат, да крия това и да продължавам да живея с него като със съпруг. Това според него било гадост.
Тъй всички дребни затруднения едно по едно се изгладиха и ние заживяхме сред най-мили отношения и сред неописуемо спокойствие. Вече достигнахме дълбока старост. Аз се завърнах в Англия близо седемдесетгодишна, а мъжът ми е на шестдесет и осем, срокът на моето заточение отдавна изтече и сега, независимо от всички несгоди и бедствия, с които животът ни бе тъй богат, и двамата се радваме на отлично настроение и здраве. Мъжът ми остана там още известно време, за да приключи работите ни, и отначало и аз исках да се върна при него, но после по негово желание се отказах от намерението си, тъй като и той пристигна в Англия, където решихме да прекараме остатъка от годините си в искрено разкаяние за порочния живот, който бяхме водили.
Написано през 1683 година