— Не знам какво да кажа — обадила се по-старата сестра. — Всички превъзнасят красотата й, чара й и не знам още какво, и то в нейно присъствие. Тия приказки са завъртели главата на бедното същество. Кой знае какво може да си е въобразила, когато всички така я хвалят. Аз просто не проумявам цялата работа.
— Но, сестричке, трябва да признаеш, че тя е много хубава — казал по-старият брат.
— Да, и то много по-хубава от тебе, сестро — намесил се Робин, — и това те боли.
— Е добре, но въпросът не е там — отвърнала сестрата. — Момичето е хубавичко и това й е известно; не е нужно да й се повтаря, за да стане суетна.
— Ние не говорим дали е суетна — казал по-старият брат, — а дали е влюбена. Може би е влюбена в себе си; поне изглежда, че сестрите ми мислят така.
— Бих желал да е влюбена в мене — казал Робин. — Бързо бих я излекувал.
— Какво искаш да кажеш, синко? — запитала майката.
— Как можеш да говориш така?
— О, мадам6 — отвърнал чистосърдечно Робин, — мислите ли, че ще оставя бедното момиче да умре от несподелена любов, и то от любов към мене, когато нося лекарството в себе си?
— Ух, братко — казала по-малката сестра, — как можеш да говориш така! Би ли взел момиче, което няма пукната пара?
— Слушай, дете мое — отвърнал Робин, — красотата е добра зестра, а като прибавиш и добрия характер, става двойна зестра. Дано да имаш поне половината от нейната зестра.
Така той й затворил устата и тя млъкнала. Тогава се обадила по-голямата сестра:
— Аз мисля — казала тя, — че ако Бети не е влюбена, брат ми сигурно е влюбен. Питам се дали вече не се е обяснил в любов на Бети; сигурна съм, че тя няма да каже „не“.
— Тези, които се съгласяват, когато ги поискат, струват повече от тези, които никой не е поискал, и много повече от онези, които се съгласяват, преди някой да ги е поискал. Ето ти отговор и на тебе, сестричке — казал Робин.
Това жегнало сестрата. Тя пламнала от яд и казала, че щом работите са дошли дотам, време е тая мома (тоест аз) да напусна къщата. Тъй като поради състоянието и не бивало да я изхвърлят веднага, тя се надявала, че щом баща й и майка й ще помислят да я отстранят, щом като оздравее.
Робин отговорил, че само родителите му могат да решат този въпрос и те не се нуждаят от съвети на хора като сестра му, които имат толкова малко ум.
Така продължило доста време. Сестрата се сърдела, а Робин я подкачал и дразнил и от всичко това положението на горката Бети в семейството все повече се влошавало. Когато ми разказваха това, аз се разридах. Старата дама научила, че съм много разтревожена от случилото се и се качи при мен. Оплаквах й се, че ми е много тежко, задето докторите напълно неоснователно са се произнесли така за мен, особено при сегашното ми положение в семейството; надявам се, че не съм направила нищо, което да намали уважението й към мен, нито пък съм дала повод за спречкването между синовете и дъщерите й; та сега аз би трябвало по-скоро да мисля за ковчег, отколкото за любов. Молих я настоятелно да не разваля мнението си за мен заради чужди грешки, а само заради моите собствени прегрешения. Тя призна, че думите ми не са лишени от справедливост, но добави, че тъй като е станала разправия помежду им и по-младият й син говорил неща, които я били разстроили, тя иска от мен да изразя предаността си към нея, като й отговоря откровено само на един въпрос.
Казах, че ще й отговоря, и то съвсем искрено и без заобиколки. И, разбира се, въпросът й беше дали има нещо между син и Роберт и мене. Отговорих й с всички възможни уверения в искреност, които ми дойдоха ума, защото всъщност такава беше истината, че няма и никога не с имало нищо. Казах, че господин Роберт ми е подмятал това-онова и се с шегувал — тя знаеше, той си е такъв — и че аз самата съм вземала думите му за необмислени празни приказки, без каквото и да е значение.
Уверих я, че между нас не е имало абсолютно нищо такова, каквото тя предполага, и че тези, които са намекнали за подобни неща, са ми направили голямо зло, както не са сторили услуга и на господин Роберт. Старата дама бе напълно задоволена, целуна ме, каза ми няколко ободрителни думи, препоръча ми да се грижа за здравето си и да не се лишавам от нищо и се сбогува с мене. Но когато слязла долу, видяла, че Робин и сестрите му едва не се били хванали за косите. Момичетата били ядосани, почти вън от себе си, защото той им подхвърлял, че са грознички, никой не ги ухажвал, никой не ги поискал, и са толкова нескромни, че почти сами се натрапват, и други от този род. Той ги сравнявал с мис Бети, която била мила и весела, пеела и танцувала по-хубаво от тях, а била и по-красива. Казал им всички неприятни неща, които могат да ги засегнат. Майка им слязла при тях, когато кавгата била в разгара си, и за да ги усмири, им разправила разговора ни и моя отговор, че няма нищо между Роберт и мен.
6
До началото на този век, а дори и по-късно в аристократичните семейства в Англия децата са се обръщали към родителите си със „сър“ (господин) или „мадам“ (госпожо) — Б.пр.