— Страхувам се, Бети, че това, което ти казах за моя син, ти е повлияло и затова си така потисната. Моля ти се, разправи ми какви са отношенията ви, ако въпросът ми не е нескромен. Робин нищо не ми казва, а само се шегува и закача, когато му заговоря за това.
— О, наистина, мадам — отговорих аз, — отношенията ни съвсем не са такива, каквито бих желала да бъдат. Ще бъда откровена с вас, каквито и да бъдат последиците.
Мистър Робин на няколко пъти ми предлага да се оженим. Нямах никакво основание да очаквам подобно предложение, тъй като аз съм бедна, а той е богат.
Аз винаги отхвърлях предложенията му, дори може би по-рязко, отколкото ми подхожда, като се има пред вид, че трябва да уважавам всички членове на семейството ви. Но от друга страна, аз не можех дотолкова да забравя задълженията си към вас и цялото ви семейство, че да се съглася на нещо, което би означавало да проявя незачитане към вас. Аз ясно му казах, че никога и не бих помислила за нещо подобно, освен ако имах вашето съгласие, както и съгласието на баща му, тъй като съм ви извънредно много задължена.
— Възможно ли е това, Бети? — възкликна старата дама. — Тогава ти си се държала почтено към нас, а ние сме били несправедливи към тебе. Ние всички мислехме, че ти гледаш да примамиш сина ми и понеже се страхувах от това, исках да предложа да те отстраним от къщи. Не бях ти го споменала, защото се боях, че то може да те наскърби и да влоши състоянието ти. Ние все още те ценим, но не дотам, че да опропастим живота на Робин заради тебе. Но ако истината е действително такава, каквато казваш, ние сме били крайно несправедливи към тебе.
— Дали казвам истината, мадам — отвърнах аз, — можете да установите чрез вашия син. Ако иска да се покаже честен спрямо мен, той ще ви разкаже всичко точно както аз ви го разказах.
Старата дама веднага отиде при дъщерите си, за да им разправи цялата история, както й я бях предала. Можете да си представите колко са били изненадани те, нещо, което впрочем аз очаквах. Едната казала, че никога не би и минало през ума подобно нещо, другата — че Робин е глупак, а третата — че не вярва нито дума от това, което съм казала, и е сигурна, че Робин ще разкаже съвсем друго нещо. Но майката, която държала да разследва докрай цялата работа, решила да говори с него, преди аз да мога да го уведомя за нашия разговор. Затова веднага пратила да го повикат от дома на адвоката, при когото бил отишъл. След малко той пристигнал в къщи и заварил цялото семейство събрано.
— Седни, Робин — казала майка му, — трябва да поговоря малко с тебе.
— На драго сърце — отговорил Робин, който изглеждал много весел. — Надявам се, че се касае за някоя добра мома, защото аз съвсем се обърках
— Какво приказваш — учудила се майка му, — нали казваше, че си решил да се ожениш за мис Бети?
— Да, мадам — отвърнал той, — обаче един човек забранява да се сключи този брак.
— Забранява да се сключи този брак? Кой е този човек?
— Самата мис Бети — казал Робин.
— Как така — рекла майка му, — ти поиска ли й ръката?
— Да, разбира се, мадам. Откакто се е разболяла, пет пъти я атакувам официално и тя все ме отблъсква. Тази хубостница е така упорита, че нито се предава, нито приема някакви условия освен едно-единствено, което не съм в състояние да изпълня.
— Аз съм просто смаяна — казала майка му. — Изразявай се по-ясно, защото нищо се разбирам. Надявам се, че говориш сериозно.
— О, мадам, случаят е съвършено ясен за мен. Той сам се обяснява. Тя казва, че не ме иска — това не е ли достатъчно ясно? Мисля, че е ясно и доста тежко.
— Но ти говориш за условия, които не можеш да изпълниш. Какво иска тя? Да прехвърлим на нейно име част от имота? Нейната част от наследството трябва да отговаря на зестрата, която донася.
— О, не, колкото до имот, тя е достатъчно богата. Аз съм напълно доволен в това отношение. Но аз не мога да отговоря на нейните условия, а тя категорично държи на тях.
Тогава сестрите му се намесили.
— Мадам — казала втората сестра, — невъзможно е да се говори сериозно с него. Той никога не отвръща направо на въпросите, които човек му задава. По-добре го оставете на мира и не говорете вече за това. Вие знаете как да я отделите от него.
Робин се ядосал малко на грубостта на сестра си, но веднага й отвърнал.
— Има два вида хора, с които не може да се спори — казал той, като се обърнал към майка си, — с мъдреците и глупците. Малко мъчно е за мен да се справя едновременно с мъдрец и с глупак.
Тогава се намесила и по-малката сестра: