Но нека да се върна към братчето Робин, както винаги го наричахме. След като получи съгласието на майка си, той дойде при мен със сияещо лице да ми съобщи новината. Трябва да призная, че когато ми разказа цялата история, и то така искрено, аз изпитах мъка, че съм принудена да послужа като оръдие за измамването не един такъв почтен джентълмен. Но нямаше друг изход — той искаше да се ожени за мен, а аз не бях длъжна да му призная, че съм любовница на брат му, макар това да беше единственият начин да го отстраня от себе си. Постепенно свикнах с тази мисъл и в края на краищата се оженихме.
Чувството ми за свян не ми позволява да разкрия тайните на брачното легло, но трябва да кажа, че имах големия късмет мъжът ми да е пиян през първата брачна нощ, защото на другата сутрин той не можеше да си спомни дали сме имали сношение, или не и аз бях принудена да го излъжа, че сме имали. По този начин той не разбра, че не бях мома и никога не ме разпитва за това.
Подробностите за живота на семейството или за самата мен през петте години, които живях с този си съпруг, имат малко значение за разказа ми. Трябва само да спомена, че имах две деца от него и че в края на петата година той умря. Робин действително беше много добър съпруг и съвместният ни живот бе много приятен. Тъй като той не получи голяма сума от семейството си, нито пък спечели много пари през краткия ни брачен живот, моето положение, което не беше блестящо, не се подобри чрез женитбата ми. Аз бях запазила полиците за 500 лири, дадени ми от по-стария брат, за да се съглася да се омъжа за Робин; като се прибави и това, което бях спестила от даваните ми по-рано от него пари, и приблизително още толкова оставени от съпруга ми, цялото ми богатство възлизаше на около 1200 лири.
За щастие родителите на мъжа ми прибраха двете ми деца; това беше всичко, което им остана от мис Бети.
Признавам, че не бях натъжена, както е редно, от загубата на съпруга си; пък и не мога да кажа, че въобще някога съм го обичала толкова, колкото би трябвало. И колкото заслужаваше, тъй като той беше нежен, мил, весел мъж, о когото всяка жена би била щастлива. Обаче брат му, който беше постоянно пред очите ми, особено докато живеехме на село, представляваше постоянно изкушение за мен; винаги когато бях в леглото с мъжа си, аз желаех да съм в прегръдките на брат му. И въпреки че откакто се бяхме оженили, по-старият брат никога не проявяваше към мене и най-малко желание от този род, а се държеше като мой брат, невъзможно ми беше да изпитвам същите чувства към него. Накратко казано, аз всеки ден мислено вършех прелюбодеяние и кръвосмешение с него, нещо, което без съмнение беше толкова престъпно, колкото ако го вършех действително.
Преди да умре мъжът ми, по-големият брат се ожени и понеже по това време се бяхме преместили в Лондон, старата дама ни писа да идем на сватбата му. Мъжът ми отиде, но аз се престорих на болна, тъй като не бих могла да гледам как се венчава за друга жена, макар да знаех, че никога няма да го притежавам.
Останах сама в света, както в детските си години, и понеже бях все още млада и хубава, както всички казваха — можете да бъдете сигурни, че и аз самата мислех същото, — а освен това имах и доста пари в джоба, чувствувах, че не съм жена без значение. Бях ухажвана от мнозина богати търговци и особено настойчиво от един търговец на платове, в чиято къща бях наела квартира след смъртта на мъжа ми, тъй като сестра му беше моя позната. Тук имах свободата и възможността да водя весел живот и да се явявам в каквато искам компания, понеже сестрата на моя хазаин беше най-голямата лудетина и най-веселото същество, което някога е живяло на този свят, при все че се оказа не толкова добродетелна, колкото си мислех отначало. Тя ме въведе в едно разпуснато общество и за да достави удоволствие на някои свои приятели, ги водеше в къщи да видят хубавата вдовица. И понеже славата на хубавите жени привлича глупците, аз бях много ухажвана и имах изобилие от обожатели. Мнозина от тях твърдяха, че са влюбени в мен, но никой не ми направи почтено предложение. Твърде добре разбирах намеренията им, за да се хвана на техните уловки. Пък и сега моето положение беше друго — имах пари в джоба си и нямаше защо да се залавям с тях. Веднаж вече бях излъгана от тази измамница — любовта, но играта беше свършена. Сега бях решила — или брак, или нищо; и то или да се оженя добре, или въобще да не се женя.
Наистина обичах обществото на весели и духовити мъже и често се забавлявах в такава компания, но от наблюдение разбрах, че най-интересните мъже имаха намерения, които съвсем не ме интересуваха, а онези, които идваха с най-добрите предложения, бяха най-скучните и най-неприятните хора на света. Нямах нищо против това да се омъжа за търговец, но тогава, ей богу, той трябваше да бъде също така и джентълмен. Исках, когато съпругът ми ме заведе в двореца или на театър, да умее да носи сабя и да има вид на джентълмен, а да не бъде като онези, чиито дрехи носят отпечатък от престилката им и когато препашат сабя, изглеждат като окачени на нея и чиито занаят е изписан на лицето им.