Аз не бях толкова паднала, за да дружа с такива хора, и затова започнах сериозно да мисля какво да правя, преценявах положението си и търсех изход. Знаех, че нямам никого на света — нито един приятел, нито една роднина — и че когато свърша малкото пари, които ми бяха останали, ме чака само мизерия и глад. Тези разсъждения и отвращението, което изпитвах към живота в Минт, ме накараха да напусна това място.
Бях се запознала с една добра и сериозна жена, също вдовица като мене, но в по-добро положение. Съпругът й бил капитан на кораб, но имал нещастието да претърпи корабокрушение, когато се завръщал от Западна Индия. Той бил душевно смазан от претърпяната загуба и макар че успял да спаси живота си при потъването на кораба, след известно време умрял от мъка. За да се отърве от преследванията на кредиторите му, вдовицата била принудена да се засели в Минт, но по-късно с помощта на приятелите си успяла да уреди задълженията на мъжа си и сега можеше да се върне в Лондон. Като разбра, че не съм лично преследвана за дългове и живея в Минт заради дълговете на мъжа си, и понеже, от друга страна, аз споделях нейното отвращение или по-точно казано, тя споделяше моето отвращение към Минт и към средата, в която се намирахме, тя ме покани да се върнем заедно в Лондон и да остана на квартира при нея, докато успея да се настаня, както бих искала. При това ми каза, че в тази част на града, където живееше тя, е почти сигурно някой добър капитан на кораб да се влюби в мен и да започне да ме ухажва.
Приех предложението й и живях при нея половин година.
Бих останала и по-дълго, но това, което тя ми бе обещала, се случи на нея — тя се ожени много добре. Другите жени се нареждаха, а на мен не ми вървеше.
Никой не ми правеше предложение — освен двама-трима боцмани и неколцина други мъже, които не бяха нещо повече от тях. Колкото до капитаните, те бяха два вида: такива, които имаха добро положение, тоест притежаваха добър кораб и бяха решили да се оженят за жена със зестра; и такива, които нямаха работа и търсеха жена, за да могат да се докопат до кораб, тоест или жена с пари, понеже това би им дало възможност да купят дял в някой кораб и по този начин да привлекат съдружници, или пък жена, която има връзки с влиятелни хора в корабоплаването и би могла да издействува капитанско място за някой млад човек. Тъй като нямах нито пари, нито връзки, изглеждаше, че що остана без кандидати. Скоро от личен опит разбрах, че браковете се сключваха по обмислен план — с оглед на парични сметки или за търговски интереси и любовта не играеше никаква или почти никаква роля.
Както казваше моята зълва в Колчестър, красотата, духовитостта, добрите маниери, умът, доброто поведение и възпитание, добродетелта, набожността и всички други телесни и душевни качества нямаха значение. Единствено зестрата представляваше интерес. Наистина мъжете избираха любовниците си, водени от порива на чувствата, и за една к… беше необходимо да бъде миличка, с хубаво тяло, хубаво лице и приятно държане. За една съпруга това не беше нужно — никаква уродливост не шокираше вкуса на мъжете, никакви лоши качества не им правеха впечатление, парите бяха всичко. Зестрата не беше нито гърбава, нито уродлива и парите бяха всякога приятни, каквато и да беше жената.