От друга страна, тъй като пазарът беше благоприятен за мъжете, аз открих, че когато ги поискат, жените дори нямат право да откажат, сякаш мъжете им правеха някакво благодеяние с предложенията си. Ако някоя мома от високомерие привидно отхвърляше едно предложение, втори такъв случай вече не й се удаваше; а още по-малко тя можеше да поправи грешката си и да приеме онзи, когото се е преструвала, че отблъсква.
Мъжете имаха такъв голям избор, че жените се намираха в много нещастно положение. Те сякаш чакаха на всяка врата и ако на един мъж му откажеха в една къща, сигурно беше, че щяха да го приемат в следващата. Освен това забелязах, че мъжете никак не се свеняха да се изтъкват и както се казва, да гонят зестра, дори когато сами нямаха състояние, нито някакви достойнства. И те се държаха толкова важно, че жената едва имаше право да разпита какъв човек е този, който е поискал ръката й, и какво е имотното му състояние. Такъв беше случаят с едно младо момиче, което живееше в съседната къща и с което се бяхме сприятелили. Ухажваше я един млад капитан и тя, която имаше близо две хиляди лири зестра, разпита някои от съседите с какво име се ползува кандидатът й, какъв е в морално отношение и колко е богат. При последното си посещение той и съобщил, че е много обиден, загдето тя е събирала сведения за него, и няма повече да я безпокои с посещенията си. Аз чух за това и отидох да видя приятелката си, която в откровен разговор ми се довери напълно. Веднага ми стана ясно, че макар да считаше, че капитанът е постъпил зле с нея, тя не бе в състояние да му се сърди и извънредно много съжаляваше, задето го е загубила и особено бе засегната от това, че друга, която беше по-бедна от нея, го бе спечелила.
Аз я окуражих с няколко думи и й казах да не се унижава до такава степен. Рекох й, че колкото и да съм бедна, аз бих презирала един човек, който смята, че трябва да се осланям само на собствените му думи. Щом тя има добро състояние, не е нужно да постъпва като другите жени в днешно време. Достатъчно е, че мъжете могат да обиждат нас, жените с малко пари; но ако тя, с нейната добра зестра, претърпи подобна обида, без да се възмути, в бъдеще ще бъде презирана от всички. Една жена винаги може да намери случай да си отмъсти на мъжа, който се е държал зле с нея, и има много начини да се натрие носът на този капитан; ако не беше така, жените биха били най-нещастните същества на света.
Думите ми й харесаха и тя ми каза сериозно, че много би се радвала да му даде да почувствува, че е обидена и да го накара да се върне при нея, или поне да има удоволствието да му отмъсти така, че всички да научат за това.
Рекох й, че ако е готова да последва съвета ми, ще й обясня как да постигне желанията си и се обзалагам, че ще накарам този господин да дойде пред вратата й и да моли да бъде приет. Тя се усмихна на това и аз веднага разбрах, че ако той се върне при нея, тя не е толкова обидена, та да го остави да чака дълго пред вратата й.
Във всеки случай тя с интерес слушаше съветите ми. Казах й, че първото нещо, което трябва да направи, е да се представи в по-изгодно положение пред хората.
Тъй като капитанът беше разправил между жените, че се е отказал от нея, и искаше по този начин да се представи в по-благоприятна светлина, тя трябва да се погрижи да разпространи между познатите си — а тя имаше хиляди възможности за това, — че се е осведомила за състоянието му и е разбрала, че той не е такъв, за какъвто се представя.
— Нека всички научат, госпожице — рекох й аз, — че той не се е оказал такъв, какъвто вие сте очаквали, и затова сте сметнали за неблагоразумно да се занимавате с него; чули сте, че има лош характер и самичък се е хвалил и е разказвал колко лошо се държи с жените. Кажете също, че той води развратен живот.
Впрочем в последното твърдение имаше нещо вярно, но аз забелязах, че това ни най-малко не намаляваше желанието й да се ожени за него.
Тя охотно възприе идеята ми и веднага потърси начин да пусне този слух. Това не беше никак трудно, защото, щом разказа историята на няколко клюкарки, тя веднага стана предмет на разговор по всички къщи в тази част на града и аз я чувах, където и да ме поканеха на чай. Понеже беше известно, че съм приятелка на момичето, често ме питаха какво мисля за случая и аз не пропущах възможността да потвърдя цялата история, като прибавя още нещо от себе си и обрисувам капитана в най-черни краски. Като голяма тайна поверих на клюкарките нещо, което те не знаеха, а именно, че съм чувала, че материалното му положение било много лошо, той бил в крайна нужда за пари, за да уреди сметките си със собствениците на кораба, който командува; не бил изплатил своя дял и ако не го изплати в скоро време, съдружниците ще го уволнят и ще назначат на негово място помощника му, който бил готов да изкупи частта на капитана.