Понеже ме беше много яд на този негодник, както го наричах, аз добавих, че съм дочула слухове, че той имал една законна жена в Плимут и втора жена в Западна Индия, нещо, което, както всички знаеха, не беше рядко явление между тези господа.
Планът успя точно както ние двете желаехме. Наскоро в една съседна къща бащата и майката на едно младо момиче забраниха на капитана да идва у тях и затвориха дъщеря си в къщи. И друга една жена има куража, колкото и странно да изглежда, да отхвърли предложението му. Където и да похлопаше, навсякъде го укоряваха за гордостта му, задето смяташе, че жените нямат право да събират сведения за него и т.н.
Тогава той започна да съзнава грешката си. Виждайки, че всички жени на отсамния бряг на реката са против него, той отиде в Ратклиф и си опита късмета между тамошните момичета. Но въпреки че и те, както всички жени по онова време, само чакаха някой да ги поиска, на него не му провървя и там, защото репутацията му го следваше отвъд реката. И така, макар че все пак имаше доста жени, които биха го взели, по-богатите му обръщаха гръб, а той търсеше жена със зестра.
Но това не беше всичко. Моята приятелка сама измисли нещо много хитро. Тя накара един млад джентълмен — неин роднина — да й идва на гости два-три пъти седмично с една разкошна карета, а две други нейни приятелки и аз веднага разпространихме слуха, че този господин е влюбен в нея и я ухажва, че има хиляда лири годишен доход и тя ще се премести да живее у леля си в Сити9, защото за него било неудобно да идва с каретата си в Родърхайд, където улиците са толкова тесни и неудобни.
Тази комедия успя веднага. Навсякъде се смееха на капитана и на него му идваше да се обеси. Той опита всички средства да се върне при приятелката ми и започна да й пише най-пламенни писма. Накратко казано, с голяма мъка успя да получи съгласието й да я посети, само и само, както той се изрази, за да може да се реабилитира.
На тази среща тя си отмъстила напълно. Казала му, че се пита за каква я мисли, та да трябва да приеме да встъпи в брак с който и да е мъж, без да разпита за състоянието му; той много грешал, ако смятал, че някой може да я принуди да се ожени; тя не е в положението на някои свои съседки, които може да са готови да се омъжат за първия мъж, който им направи предложение. Рекла му направо, че той се ползува наистина с лошо име и съседите гледат с лошо око на него и ако не разясни някои неща, относно които има основателни съмнения, тя, за сведение, няма да се побои да отхвърли нито неговото, нито чието и да било предложение за женитба.
След това му разправила какво била уж чула за него. Всъщност повторила му това, което сама беше измислила и разпространила чрез мен: за неизплатения му дял в кораба, който командува; за решението на собствениците да го уволнят и да поставят помощника му на негово място; за скандалния му живот; за връзките му с тези и тези жени и за двете му съпруги — едната в Плимут, а другата в Западна Индия — и т.н.
Накрая го запитала дали не намира, че тя има право да настоява за обяснения и ако не ги получи, с пълно основание може да му откаже.
Той останал така смаян, че не можел да отговори нито дума. Като видяла колко е объркан, тя самата почти почнала да вярва, че обвиненията й са верни, макар много добре да знаеше автора на тази мълва.
След малко той се съвзел и от този момент станал най-смиреният, най-скромният и най-настойчив кандидат, какъвто човек може да си представи.
Тогава тя му подхвърлила, че той не е единственият й кандидат, та да е длъжна да търпи такова държане от негова страна. Попитала го не вижда ли как тя отблъсва дори тези, които смятат, че си заслужава да идват при нея от толкова далече. Това било намек за роднината, когото беше накарала да й идва на гости.
С тези хитрини успя да го принуди да направи всичко, за да удовлетвори исканията й както относно материалното си състояние, така и относно поведението си. Той й представи безспорни доказателства, че е платил своя дял от кораба и й донесе декларация от собствениците, че слухът за някакво тяхно намерение да го отстранят от капитанското място е неверен и неоснователен. Накратко казано, капитанът стана точно обратното на това, което беше преди.
Така аз я убедих, че ако мъжете се намират в по-изгодно положение от нас по отношение на брака поради общоприетото мнение, че те имат много по-голям избор и че жените винаги с готовност приемат всяко предложение за женитба, то се дължи само на това, че на жените им липсва смелостта да защищават правата си и както казва лорд Рочестър: