— Това е толкова справедливо и великодушно — рекох аз, — че мен ми е двойно по-мъчно, задето имам толкова малко.
— Колкото по-малко пари имаш, толкова по-зле за нас двамата. Ти обаче не бива да се страхуваш, че аз ще бъда лош към тебе, понеже нямаш зестра. О, не, ако нямаш нищо, разкрий ми го направо. Може би ще кажа на капитана, че ме е измамил, но на тебе никога не мога да кажа подобно нещо. Та нали ти ми заяви писмено, че си бедна? И затова не би трябвало да очаквам никаква зестра.
— Е, мили мой — рекох аз, — радвам се, че не съм те измамила преди брака. Ако по-късно някога те измамя, то не може да бъде много сериозно. Напълно вярно е, че съм бедна, но не съм пък и толкова бедна, че да нямам нищо — и аз измъкнах няколко банкноти и му дадох около сто и шестдесет лири.
— Ето ти малко пари, мили мой, а ще се намерят и още.
От това, което му бях казала по-преди, той почти беше убеден, че нямам нищо и затова, макар сумата да бе малка, се зарадва двойно повече. Той призна, че не е очаквал толкова и съдейки по думите ми, е бил сигурен, че цялото ми богатство се състои в хубавите ми дрехи, златния часовник и един-два диамантени пръстена.
Няколко дни го оставих да се радва на тези сто и шестдесет лири. Един ден, когато се прибрах в къщи, му дадох още сто лири в злато — аз нарочно излязох, за да помисли че съм ходила някъде да получа сумата — и му казах, че и тези пари са част от зестрата ми. В течение на около една седмица му донесох още сто и осемдесет лири и платно за около шестдесет лири и му разказах, че съм го получила заедно със стоте златни лири срещу едно мое вземане от шестстотин лири от един несъстоятелен длъжник, който е могъл да ми плати малко повече от 25% от дълга си.
— И сега, мили мой — му казах аз, — много съжалявам, но трябва да ти съобщя, че ти предадох цялото си богатство. Ако лицето което ми дължеше шестстотинте лири, не ме беше изиграло, щях да ти донеса хиляда лири, но и при това положение аз не си задържах нищо за себе си; а и да имах повече, всичко щеше да бъде твое. Той ми беше толкова благодарен за начина, по който постъпих, и толкова доволен от парите — тъй като ужасно се страхуваше да не би да съм съвсем без нищо, — че прие сумата с голяма радост. Ето как се измъкнах от цялата работа, след като бях извършила такава измама — да мина за богата, като имах само петстотин лири, и да примамя един мъж да се ожени за мен, карайки го да мисли, че имам голяма зестра. Мимоходом обаче трябва да отбележа, че според мен това е най-опасната стъпка, която една жена може да направи, и че по този начин тя поема риска да бъде много зле третирана, след като се ожени.
Моят съпруг, трябва да призная, беше безкрайно добър, но съвсем не беше глупав. И тъй като видя, че доходите му не стигат, за да водим, живота, който, разчитайки на моята зестра, той смяташе, че ще можем да водим, и понеже, от друга страна, не получаваше от плантациите си във Вирджиния прихода, който очакваше, той започна често да изказва желание да отидем да живеем в неговото имение, като хвалеше тамошния начин на живот — евтин, богат, приятен и т.н.
Веднага схванах какво очаква от мен и затова една сутрин направо му заговорих за това. Казах му, че според мен неговото имение не носи добри приходи, защото той живее толкова далече от него, съвсем друго би било, ако можеше да го надзирава, и че разбирам желанието му да отиде да живее там. Добавих, че си давам сметка, задето е останал излъган в надеждите си да се ожени за жена със зестра и затова най-малкото, което мога да направя, е да се съглася да замина за Вирджиния и да живеем там.
Той бе възхитен от предложението ми и ми благодари с безброй нежни думи. Каза ми, че макар и надеждите му за богат брак да не са се сбъднали, той е много щастлив с мене и за него аз съм всичко, което може да бъде за мъжа си една съпруга. А колкото до предложението ми да заминем за Вирджиния, той просто не можеше да намери думи да ми благодари.
Накратко казано, ние решихме да заминем. Той ми каза, че в имението си имал много хубава и добре мебелирана къща, в която живеели майка му и сестра му — единствените му роднини. Щом пристигнем там, те ще се преместят в друга сграда (тя била собственост до живот на майка му, но след смъртта й той щял да я наследи), така че аз ще мога да разполагам с цялата къща; и аз действително заварих всичко точно така, както той ми го бе описал.
Натоварихме на кораба, с който заминавахме, голямо количество хубави мебели за нашата къща, запаси бельо и други необходими неща, както и доста стока за продан, и отпътувахме.