Тогава тя продължи да ми разказва как попаднала в едно добро семейство, където се държала много добре, и как господарят и се оженил за нея след смъртта на жена си. От този брак имала две деца — моя мъж и сестра му. Когато останала вдовица, тя поела управлението на плантациите и с грижа и старание успяла да ги подобри и разшири, така че шестнадесет години след смъртта на мъжа си била вече удвоила имота, който наследила от него.
От този момент аз едва слушах разказа й, тъй като исках да се прибера в стаята си и да се отдам на чувствата си. Всеки може да си представи в какви душевни терзания бях хвърлена, откакто разбрах, че свекърва ми беше всъщност моя майка. Имах две деца от собствения си брат, бях бременна с трето и всяка нощ спях с него!
Ето че бях най-нещастната жена на света. О, ако никога не бях чула тази история, всичко щеше да бъде добре. Нямаше да е никакво престъпление да спя с мъжа си, ако не знаех, че той е мой брат.
Такова бреме легна на душата ми, че просто не можех да спя и постоянно се събуждах нощем. Нямаше никакъв смисъл да разкрия тайната си, а ми беше почти невъзможно да мълча, защото чувствувах непреодолима нужда да излея душата си пред някого. При това се страхувах да не би да говоря насън и мъжът ми да научи истината. Най-малкото, което можех да очаквам, бе да го загубя, тъй като той беше крайно деликатен и почтен човек и щеше да скъса с мене, щом разбереше, че съм му сестра. И така, аз бях объркана до крайна степен и просто не знаех какво да правя.
Нека всеки сам си представи какви трудности се изправяха пред мен. Бях на огромно разстояние от родната си страна и нямах никаква възможност да се върна там. Живеех в охолство, но животът ми беше непоносим. Ако се доверях на майка си, може би щеше да бъде мъчно да я убедя напълно, тъй като нямах доказателства. От друга страна, ако тя се усъмнеше и почнеше да ме разпитва, това щеше да бъде краят на всичко, защото най-малкият намек веднага би отделил мъжа ми от мен. Истината ми беше съвършено ясна и аз продължавах да живея в кръвосмешение и разврат и да минавам пред хората за почтена съпруга. Макар че престъплението не ме тормозеше много, в самото деяние имаше нещо толкова противоестествено, че започнах да изпитвам отвращение към съпруга си.
След като обсъдих спокойно всичко, реших, че е абсолютно необходимо да мълча и да не казвам нищо нито на майка си, нито на мъжа си; и така живях три години в страшен душевен тормоз.
По това време майка ми често ми разказваше за някогашните си приключения, но аз вече не обичах да слушам разказите й, тъй като от тях научавах неща, които не ми бяха никак приятни. Макар че говореше с недомлъвки, от думите й ми ставаше ясно това, което като дете бях чувала, без да разбирам, а именно, че на млади години тя е била проститутка и крадла. Вярвам обаче, че тя се бе разкаяла за греховете си, тъй като беше много набожна, сериозна и религиозна жена.
Но какъвто и да е бил животът й, моят беше истински ад, понеже, както вече казах, аз живеех в най-долен разврат. Както и очаквах, той не излезе на добър край, цялото ми щастие рухна, завърши в мизерия и страдания. Наистина мина известно време, преди всичко да се обърка и да тръгне наопаки. Най-лошото беше, че мъжът ми се промени по странен начин — стана своенравен, ревнив и зъл; аз не можех да търпя държането му, което беше неразумно и несправедливо. Отношенията ни ставаха все по-лоши, докато най-после поисках от него да изпълни обещанието, което с готовност ми беше дал, когато се съгласих да замина за Америка, а именно, че ако животът там не ми хареса, мога да се върна в Англия, когато пожелая, стига да го предупредя една година по-рано, за да може да уреди работите си.
Сега, както казах, аз поисках от него да изпълни даденото обещание, но трябва да призная, че не направих това по най-учтивия възможен начин. Аз настоявах, че той се държи зле с мене, че съм откъсната от приятелките си и нямам възможност да се защитя от неговата неоснователна ревност. Рекох му, че моето поведение е безупречно и никога не съм му дала повод да ме ревнува и като напуснем Вирджиния, той ще се освободи от всякакви подозрения.
Така упорито държах на своето, че макар мъжът ми да употреби всичкото си умение и да прибягна до помощта на майка си и на други хора, за да ме накара да променя решението си, най-после той се почувствува притиснат до стената и трябваше или да изпълни обещанието си, или да наруши дадената дума.
Всъщност той ми беше изстинал от сърцето и затова всичките му усилия останаха напразни. Самата мисъл да спя в едно легло с него ми беше станала гадна и аз измислях разни претексти — ту че съм болна, ту че нямам настроение, за да не го оставя да ме докосне; а най-много се страхувах да не забременея, защото това би ми попречило да замина за Англия или поне би забавило заминаването ми.