Тъй като и аз, и майка ми продължавахме да стоим на своите напълно противоположни становища, дълго време беше невъзможно да постигнем някакво съгласие. Водихме много спорове, но никоя от нас нито отстъпваше, нито успяваше да убеди другата.
Аз настоявах, че ми е гадно да спя със собствения си брат, а тя — че никой не може да го накара да ме пусне да замина. И така продължи много време. Макар че бяхме на различно мнение, ние нито се карахме, нито се сърдехме една на друга, а просто не можехме да решим какво да направим.
Най-после аз се реших на отчаяна стъпка и обадих на майка си, че сама ще му разправя всичко. Тя изпадна в ужас и трябваше дълго да й говоря и да я успокоявам. Казах й, че ще го направя постепенно и деликатно и ще вложа всичкото си умение, като избера подходящия момент, когато той е в добро разположение на духа. Не се съмнявах, че ако успея да се преструвам добре и да го накарам да повярва, че още го обичам, моят план ще успее и ние ще се разделим по взаимно съгласие, тъй като наистина можех да го обичам като брат, но не и като съпруг.
През всичкото това време той не преставаше да настоява пред майка си да разбере какво съм искала да кажа със страшните думи, както той се изразяваше, а именно, че не съм негова законна съпруга и децата ни не са законни. Майка ми му отговорила, че не е могла да получи никакви обяснения от мен, по е разбрала, че нещо много ме измъчва и се надява един ден да може да се добере до тайната ми. Препоръчала му настойчиво да се отнася по-нежно с мен и да ме спечели с добро държане. Казала му също, че много ме е изплашил със заканите си да ме прати в лудница и т.н. и го посъветвала в никой случай да не ме докарва до отчаяние. Той й обещал да смекчи поведението си и я помолил да ме увери, че ме обича както по-рано и няма никакво намерение да ме прати в лудница, каквито и заплахи да е изрекъл в гнева си. Казал й също, че тя трябва да поговори и на мен и тогава бихме могли да заживеем в съгласие както преди.
Веднага забелязах последиците от намесата на майка ми. Мъжът ми скоро промени поведението си и стана съвсем друг човек. Той бе толкова мил и внимателен към мене, че и аз трябваше да му отвърна до известна степен със същото.
Правех, каквото можех, но все пак всичко излизаше доста изкуствено; аз се страхувах от ласките му повече от всичко друго, защото мисълта, че мога да забременея, ме правеше да настръхвам. И това за лишен път ме убеждаваше, че бе абсолютно необходимо да скъсам с него незабавно, което и направих с крайна предпазливост и такт.
Беше минало около месец, откакто той промени поведението си. Ние живеехме вече в съвсем друга атмосфера и ако този живот ме задоволяваше, можехме да продължим така, докато сме живи. Една вечер ние седяхме и разговаряхме при входа на градината под навеса от платнище, който ни служеше за беседка. Мъжът ми беше в приятно и весело настроение и ми говореше много нежно. Каза ми колко се радва, че сега така добре се разбираме, колко тежко му било, когато сме били в лоши отношения, и се надява, че никога вече няма да имаме такива недоразумения помежду си.
Аз въздъхнах дълбоко и му отвърнах, че никоя жена не би могла да бъде по-щастлива от мен от добрия и сговорен живот, който сме имали, нито по-огорчена от раздорите помежду ни, но за съжаление едно нещастно обстоятелство, което е от голямо значение за мен и което не зная как да му разкрия, ме тормози и ми отравя цялата радост от съвместния ни живот.
Той ме обсипа с въпроси, но аз му казах, че не зная как да му обясня какво ми тежи на сърцето. Докато пазя тайната си, рекох, само аз съм нещастна, а ако я споделя и двамата ще бъдем нещастни. Затова най-доброто, което мога да направя, е да го държа в неведение и ако не съм му разкрила тайната си, то е било именно по тези съображения, макар и да съм сигурна, че пазенето на тази тайна ще бъде гибелно за мене.
Невъзможно е да се опише изненадата му, когато чу тези думи. Той още по-настойчиво продължи да ме разпитва какво крия от него. Каза ми, че не само не му правя добро, като не споделям тайната си с него, но дори проявявам недоверие към него. Отговорих му, че и аз мисля същото и все пак не мога да се реша. Той се върна на това, което му бях рекла преди време, и каза, че се надява тайната ми да няма връзка с думите, които тогава бях издумала в гнева си, и че е решил да ги счита за необмислени и предизвикани и иска да ги забрави. На това аз възразих, че и аз бих искала да мога да забравя това което крия в сърцето си, но е невъзможно, защото то ме тормози непрекъснато.