Но Бат не е град, в които една жена може да намери съпруг. Това не беше Редриф, където, ако се бях настанила горе-долу добре, все някой почтен капитан на кораб щеше да ми направи предложение за женитба; живеех в Бат, където мъжете понякога намират любовници, но твърде рядко търсят съпруга и затова всички мъже, с които една жена може да се запознае там, се стремят да я съблазнят.
Прекарах доста добре първия сезон в Бат. Макар че бях се сприятелила с един джентълмен, който беше дошъл там, за да се забавлява, не завързах с него никакви непозволени връзки. Бях отхвърлила няколко случайни предложения от любовен характер, измъквайки се доста добре от всички тези истории. Не бях толкова покварена, та да се отдам на развратен живот за удоволствие, а от друга страна, не получих никакви необикновени предложения, които да ме съблазнят с това, от което най-много се нуждаех.
През първия сезон се сприятелих с хазайката си, която наистина не беше сводница, но не бе и светица. Аз винаги се държах така, че никакво петно да не падне върху името ми; при това всичките мъже, с които се срещах, бяха сериозни хора, така че тези връзки ни най-малко не ме компрометираха, а и никой от познатите ми не смяташе, че има изгледи да завърже отношения от по-друго естество с мен.
Между тях беше и джентълменът, за когото споменах. Той обичаше да казва, че му доставяло голямо удоволствие да бъде с мене и че съм му много приятна, но по това време помежду ни нямаше нищо повече.
Когато след сезона курортистите напуснаха Бат, аз прекарах много тъжни часове. Отивах понякога в Бристол, за да се погрижа за разпродажбата на стоките си и да събера малко пари, но пак се връщах обратно в Бат, където се бях установила, тъй като поради приятелските отношения с моята хазайка можех да живея там през зимата по-евтино, отколкото всякъде другаде.
Колкото през есента беше весело в Бат, толкова през зимата беше скучно. Тъй като бях станала доста близка с хазайката си, не можех да не й разкажа какво ми тежеше на сърцето и главно в какво тежко материално положение се намирам. Казах й също, че имам брат и майка във Вирджиния, които са заможни хора, и че съм писала на майка си в какво положение се намирам поради голямата загуба, която бях претърпяла от повреждането на стоките си. Не пропусках да осведомя новата си приятелка, че очаквам пари оттам, пък и действително очаквах помощ от майка си. Тъй като корабите отиваха и се връщаха от Бристол до Йорк Ривър във Вирджиния за по-кратко време, отколкото от Лондон, а от друга страна, понеже брат ми беше в търговски връзки с една бристолска фирма, аз реших, че ще бъде много по-добре за мен да чакам тук парите си, отколкото в Лондон.
Новата ми приятелка изглеждаше силно трогната от положението ми и действително се показа извънредно мила, защото намали сумата, която й плащах за храната, дотолкова, че сигурно нищо не печелеше от мен; колкото до квартирата, през зимата тя не ми вземаше никакъв наем.
Пролетта дойде. Моята приятелка беше все така мила с мен и аз останах да живея при нея, докато не се наложи да я напусна. В нейната къща често наемаха стаи доста солидни хора и между тях беше и джентълменът, който, както казах, така ценеше компанията ми миналата есен. Той пристигна заедно с един свой приятел и двама слуги и се настани в същата къща. Подозирах, че хазайката ми го беше привлякла, като му съобщила, че аз още живея у нея; тя обаче отрече това.
И така, този джентълмен дойде на квартира в същата къща и продължи да ми оказва голямо внимание. Трябва да призная, че той беше истински джентълмен. Неговата компания ми беше приятна, а и моята, ако мога да вярвам на думите му, също му беше приятна. Той постоянно ме уверяваше в извънредно дълбокото си уважение към мен. Имал много високо мнение за моята добродетел, казваше често той, и затова бил сигурен, че ако ми предложи нещо друго, аз ще го отблъсна с презрение. Аз му разказах, че съм вдовица, че съм пристигнала в Бристол от Вирджиния с един от последните кораби и че чакам в Бат пристигането на следния конвой от кораби, по който ще получа доста пари.
Той пък ми каза, че е женен, но жена му била душевно болна. За да избегне всякакви подозрения, че не се интересува достатъчно за лекуването й, той се съгласил да я повери на грижите на нейните роднини и дошъл в Бат да се разсее.
Моята хазайка, която по собствен почин гледаше да ни сближи, ми даде най-добри сведениияза него — бил почтен и добродетелен човек и при това много богат. Имах всички основания да кажа и аз същото за него, тъй като при все че живеехме на един етаж и той често идваше в стаята ми дори когато бях в леглото, както и аз ходех в неговата, единственото нещо, което си позволяваше, беше да ме целуне понякога; дори не поиска от мен нищо друго освен много по-късно, както ще чуете след малко.