Започнах да ставам още по-предпазлива, след като за малко не попаднах в затвора. Примерът беше пред очите ми, но за жалост хазайката ми не преставаше да ме изкушава и да ме тика по същия път. Наскоро след това се представи нов случай, от който хазайката ми очакваше да спечели доста, тъй като цялата работа беше нагласена от нея. Тя беше чула, че в една къща имало складирано голямо количество фламандски дантели и понеже внасянето им беше забранено, те представляваха тлъста плячка за митническите чиновници17.
Хазайката ми обясни най-подробно къде са скрити дантелите и аз отидох при един митничар и му казах, че мога да му помогна да открие контрабандни стоки, ако ми обещае, че ще получа наградата, които ми се пада. Това беше съвсем разумно и честно искане от моя страна и той веднага се съгласи; взе със себе си един стражар и аз ги заведох до къщата. Обясних на чиновника, че мога да се промъкна в скривалището, където бяха скрити дантелите, и той ми разреши да вляза. Пропълзях през една тъмна дупка със свещ в ръка и започнах да му подавам топовете, като не пропусках случая да скрия под роклята си толкова дантели, колкото бих могла да разпродам, без да се излагам на опасност. Намерихме дантели за около триста лири и от тях аз успях да задигна няколко парчета на стойност около петдесет лири. Стоката не беше собственост на хората, които живееха в тази къща, а им беше дадена на съхранение от някакъв търговец, така че освен глобата те не понесоха особена загуба.
Разделих се с чиновника, който беше много доволен от успеха и цял сияеше от радост, и му казах, че ще отида след малко в бюрото му. Оставих в къщи задигнатото — нему и през ум не му мина, че и аз се бях сдобила с малко дантела — и отидох при него. Той смяташе, че не знам, че имам право на възнаграждение и почна да се пазари; гледаше да се отърве от мен, като ми даде двадесет лири. Аз обаче му дадох да разбере, че не съм толкова проста, колкото си мисли, макар и да бях доволна, че спомена една определена сума; така знаех откъде да почна пазарлъка. Поисках най-напред сто лири и той предложи тридесет; слязох на осемдесет и той предложи четиридесет; накрая се съгласихме на петдесет лири и една дантела на стойност около осем-девет лири, която аз поисках, уж за да си направя нещо от нея. Така още същата вечер спечелих петдесет лири и с това сделката се свърши. Не му казах нито коя съм, нито къде живея, така че, ако впоследствие откриеха, че част от дантелите са били откраднати, никой не би могъл да ме намери.
Най-честно и почтено разделих печалбата с хазайката си и от този ден тя ме считаше за голяма майсторка в занаята, която може да се справя и с най-деликатни случаи. Аз намирах, че тази работа е най-добрата и най-лесната за мен и затова почнах редовно да разпитвам къде се продават контрабандни стоки. Щом попаднех на нещо, купувах малко и след това издавах продавачите на митническите власти. Но в никой от тези случаи не изкарах толкова, че да може да се сравни със спечеленото първия път. Аз обаче не исках да постъпвам като онези, които поемаха големи рискове и от които всеки ден някой попадаше в затвора.
Следващата ми по-значителна работа беше опитът да задигна златния часовник на една дама, и то в един квакерски храм, където имаше голяма опасност да ме хванат. Блъснах се с всичка сила в жената, като че ли някой ме бе тласнал отзад, и същевременно дръпнах рязко часовника й. Той обаче не се откачи и затова веднага почнах да пищя колкото ми глас държи, че са ме настъпили и че някой крадец ми е дръпнал часовника. (При подобни случаи ние винаги ходехме много добре облечени, аз носех хубави дрехи и златен часовник на колана и всеки би ме взел за истинска дама.) В следващия момент и дамата извика „крадци!“ и започна да обяснява, че някой се опитал да й откачи часовника.
17
Митническите чиновници са получавали процент от стойността на контрабандните стоки, които конфискували в полза на държавата. — Б.пр.