Когато дръпнах часовника й, аз бях близо до нея, но в следващия момент се дръпнах назад, а тя от своя страна бе понесена напред от тълпата, така че, когато тя извика, ние бяхме вече на известно разстояние една от друга и никой не се усъмни в мене. Някой дори се обади:
— И тук има крадци! Ето и тази дама казва, че щели да я оберат!
В следния миг малко по-далеч всред тълпата се чуха гласове „крадец, крадец!“ и ето че заловиха един младеж на местопрестъплението. Това съвпадение бе злополучно за нещастния крадец, но добре дошло за мен, макар че и без това никой не се усъмни в мен; навалицата се втурна нататък и необузданият бяс на тълпата се изля върху нещастното момче. Колкото и да е жестока в яростта си уличната тълпа, крадците се боят по-малко от нея, отколкото от Нюгейт, където лежат с години и понякога увисват на въжето; най-доброто, на което могат да се надяват, когато попаднат там, е да бъдат заточени.
И този път едва се измъкнах; бях така изплашена, че дълго време не се опитвах да крада часовници. При този случай много обстоятелства ми помогнаха да се отърва, но спасението ми се дължеше главно на това, че жената, чийто часовник се опитах да открадна, беше глупачка. Тя не схвана защо я блъснах — човек би рекъл, че тя знае, че има опасност да й откраднат часовника в тълпата, щом така здраво го е прикачила за колана си — и така се изплаши, че загуби ума и дума: изпищя, почна да се блъска напред и да разтласква хората, но не извика веднага, че крадци са се опитали да я ограбят. По този начин аз имах предостатъчно време да се дръпна назад, докато тя се буташе напред, така че в момента, когато извиках за помощ, между нея и мен имаше седем-осем души. От друга страна, понеже аз извиках „крадци!“ преди нея, хората можеха да помислят, че не аз, а тя се е опитала да открадне нещо. Ако тя бе проявила необходимото в подобни случаи присъствие на духа и вместо да изпищи, когато усети, че й дърпат часовника, веднага се беше обърнала назад и хванала този, който е зад нея, аз нямаше да мога да избягам.
Тези обяснения няма да ползуват колегите ми, но те ясно показват каква е техниката на джебчиите и затова този, който я има пред вид, непременно ще хване крадеца при подобен случай.
И други мои приключения потвърждаваха това, което казах, и могат да служат за поука на поколенията. Но нека сега разкажа накратко историята на старата си хазайка, която беше роден джепчия, макар че сега не упражняваше занаята. Както по-късно разбрах, макар че минала през всички степени на това изкуство, тя била заловена само веднъж. Понеже престъплението било напълно доказано, осъдили я на заточение. Но когато корабът спрял в едно пристанище в Ирландия, за да се снабди с провизии, благодарение на рядкото си сладкодумие и на парите си тя успяла да слезе на суша. Живяла там няколко години, като се препитавала със стария си занаят. След това попаднала между други хора и станала акушерка и сводница и правила безброй трикове, за които ми разправи, когато станахме по-интимни. От тази пропаднала жена придобих такава сръчност, че малцина можаха да ме задминат и още по-малко можаха да практикуват занаята толкова дълго, без да се озоват в затвора.
След многобройните си приключения, с които се прочула в Ирландия, тя напуснала Дъблин и се върнала в Англия. Понеже срокът на заточението й не бил изтекъл, зарязала стария си занаят — страхувала се, че ако я пипнат пак, ще отиде по дяволите. В Лондон започнала да работи като акушерка и благодарение на извънредното си умение и на ченето си достигнала до положението, което вече описах. Тя беше спечелила богатство, макар че по-късно работата й западна.
Разказах накратко миналото на тази жена, за да обясня защо бе така заинтересована от греховния живот, който водех. Тя именно ме въведе в тънкостите на апашкия занаят и благодарение на съветите й, които следвах прилежно, аз станах най-изкусният крадец по онова време. Успявах да се изплъзна от всички опасности така умело, че цели пет години не можаха да ме хванат, докато другарите ми се подвизаваха пет-шест месеца и попадаха в Нюгейт. В затвора бяха чували много за мен и все очакваха да ме видят там, но аз винаги успявах да се измъкна, макар че понякога бивах на косъм от пропастта. Една от най-големите опасности за мен се състоеше в това, че бях твърде известна между лондонските крадци и някои от тях ги беше яд на мен — не че им бях сторила някакво зло, а просто от завист, загдето винаги се изплъзвах, а тях скоро ги залавяха и пращаха в Нюгейт.