— Братовчедке, моля ти се, отвори вратата. Няколко господа трябва да влязат да потърсят нещо в стаята ти.
Малката внучка на хазайката ми беше при мен и аз й казах да отвори вратата, като продължих да работи, заобиколена от шивашки принадлежности. Всеки, които ме видеше седнала по домашна роба и с нощна шапчица на главата, щеше да си помисли, че цял ден съм седяла така. Хазайката ми се извини, че ме безпокои, обясни ми с няколко думи за какво се касае и каза, че трябвало да ги доведе и в моята стая, за да се убедят сами, че там няма никакъв мъж, тъй като не вярвали на думите й. Аз си седях спокойно и им рекох, че могат да потърсят, щом настояват, но че ако има някакъв мъж в къщата, той положително не се е скрил в моята стая; колкото до другите стан, не мога да им кажа нищо, защото нищичко не зная.
Видът ми беше така невинен и почтен, че те се държаха с мен по-учтиво, отколкото очаквах; всъщност станаха любезни едва след като претърсиха най-щателно цялата стая, гледаха под леглото, разровиха го и надзърнаха навсякъде, където можеше да се скрие човек. Като не намериха нищо, извиниха се и слязоха долу. След като претърсиха цялата къща от тавана до избата и от избата до тавана, те излязоха навън и успокоиха тълпата. Понеже още се съмняваха, отведоха хазайката ми пред съдията, където двама души се заклели, че видели крадеца да влиза в нейната къща. Тя обаче вдигнала страшен скандал, викала, че хвърлят петно върху дома й и обиждат без всякакво основание и самата нея. Ако някой бил влязъл в къщата й, той може пак да е излязъл. Във всеки случай тя е готова да се закълне, че не й е известно този ден мъж да е влизал в дома й (и това беше съвършено вярно). Може би, докато е била горе, гоненият човек да е намерил вратата отворена и в страха си да се е опитал да се скрие у нея, но тя не знае да е станало такова нещо; пък и ако действително някой се е вмъкнал в дома й, той сигурно пак е излязъл, вероятно от задната врата — къщата имаше и заден вход, — и е избягал.
Това обяснение се видяло доста правдоподобно на съдията и той само й предложил да се закълне, че „не е приела, нито допуснала някакъв мъж в дома си с цел да го скрие, защити или да му даде възможност да избегне съда“. Тя с чиста съвест можеше да се закълне, че това е така, и действително се заклела, след което била освободена.
Лесно може човек да си представи какъв страх изживях заради тази история. Хазайката ми никога вече не можа да ме склони да облека мъжки дрехи, защото бях сигурна, че от страх сама ще се издам.
Моят нещастен другар беше загазил здравата. Отвели го пред кмета и по нареждане на негово сиятелство го затворили в Нюгейт до разглеждането на делото. На ограбените търговци не липсваха нито желание, нито средства да го преследват съдебно и те по свой почин поели задължение да се явят в съда и да поддържат обвинението.
Той обаче успял да издействува да се отложи делото му, като обещал, че ще разкрие съучастниците си и особено мъжа, с който е извършил последната си кражба. В съда заявил, че се казвам Габриел Спенсър, тъй като ме знаеше под това име. Сега си дадох сметка колко умно съм постъпила, като укрих от него истинското си име; иначе щях да пропадна и аз заедно с него.
Той направил всичко възможно да открие този Габриел Спенсър: описал ме, посочил квартирата, в която се срещахме, но тъй като не знаеше, че съм жена, не успяха да ме хванат. В желанието си да ме намери той създаде неприятности на няколко семейства, но те можаха само да кажат, че са виждали с него един друг човек и нищо повече. Колкото до хазайката ми, тя ме бе свързала с него чрез трети лица и затова той и нея не можа да намери.
Всичко това му навреди много. Той беше обещал да разкрие съучастника си, но като не можел да изпълни обещанието си, счели, че си играе с правосъдието и търговците още по-яростно го обвинявали в съда.
През всичкото това време аз бях в голяма тревога. За по-голяма сигурност напуснах квартирата си и понеже не знаех къде другаде да отида, реших да взема дилижанса за Дънстабъл и да прекарам няколко седмици в странноприемницата, където бях живяла така щастливо със съпруга си от Ланкашир. Казах на съдържателя и жена му, че очаквам всеки ден съпруга ми да се върне от Ирландия.
— Писала съм му — рекох, — че ще го посрещна тук, във вашата странноприемница, и ако има попътен вятър, той сигурно ще пристигне след няколко дена. Не знам дали ще пътува с пощенската кола или с дилижанса от Уест Честър, но във всеки случай ще дойде тук.