Той дълго ми приказва и накрая ме поведе към вратата на павильона, след това ме разходи из аркадите, като ми говореше за какво ли не. Най-после ми заяви, че моята компания му е много приятна и ме попита дали му имам достатъчно доверие да се кача с него в една карета. Каза ми, че бил почтен човек и няма да ми предложи нищо неприлично. Отначало дадох вид, че не искам, оставих го да ме увещава известно време и най-после се съгласих. Отначало просто не можех да отгатна какви са намеренията на този господин. Ясно ми беше, че е малко сръбнал и не му липсва желание да си пийне още. Той ме заведе до Спринг гарден Найтсбридж, където се поразходихме из градината. Държеше се много почтително с мене, но ми се видя, че пие повече, отколкото трябва. Канеше и мене, но аз отказвах.
Досега си държеше на думата и не ми предложи нищо нередно. Тръгнахме отново с каретата из улиците. Наближаваше вече десет часът, когато той спря каретата пред една къща, където, изглежда, го познаваха и направо ни заведоха в една стая, в която имаше легло. Отначало давах вид, че не желая да се кача в стаята, но той с няколко думи ме убеди и се съгласих и на това, защото ми се искаше да се свърши тази история и се надявах да спечеля нещо. Колкото до леглото и прочие, тази страна на въпроса не ме вълнуваше особено.
Сега вече той започна да се държи по-свободно с мене, отколкото бе обещал. Малко по малко аз се съгласих на всичко, така че, накратко казано, той прави с мене, каквото си искаше. Друго няма какво да ви разправям. Той пи повече, отколкото трябва, и към един часа отново се качихме в каретата. От чистия въздух и друсането на колата виното го удари в главата. Той се възбуди и почна да иска отново да направи това, което бе правил преди малко. Но тъй като виждах, че сега работата ми е опечена, аз се възпротивих и успях да го накарам да постои мирно; пет минути по-късно той вече спеше дълбоко.
Използувах случая да го претърся основно. Задигнах един златен часовник, копринена кесия, пълна със злато, хубавата му перука и ръкавиците му със сребърни ресни, сабята му и една прекрасна кутия за емфие. Сетне полека отворих вратата на каретата и застанах на стъпалото, готова да скоча в движение. Но когато тя спря в една тясна уличка оттатък Темпъл бар, за да се размине с друга карета, аз тихо слязох, затворих вратата и избягах както от каретата, така и от моя джентълмен.
Това беше действително неочаквано приключение, което съвсем не бях търсила. Не бях толкова преминала възрастта за любовни приключения, че да не знам как да се държа, когато един франт е дотам заслепен от желанията си, та да не може да различи стара от млада жена. Аз наистина изглеждах с десет-дванадесет години по-млада, но все пак не бях седемнадесетгодишно момиче и това съвсем ясно личеше. Няма нищо по-глупаво, по-смешно и по-противно от мъж, възбуден едновременно от вино и от долни сладострастни желания. Такъв човек е овладян едновременно от два дявола и разумът му може да го ръководи толкова, колкото мелница може да работи без вода. Порокът потъпква всичко добро у него, разумът му е заслепен от страстта и той върши глупости, които сам съзнава, като например продължава да пие, когато е вече пиян; ляга с проститутка, без разлика каква е и коя е, дали е здрава, или болна, чиста или мръсна, грозна или хубава, стара или млада; той е толкова заслепен, че не може да направи разлика. Такъв мъж се държи като невменяем. Подтикнат от порочните си желания, той толкова съзнава какво върши, колкото моят негодник, когато задигнах часовника и кесията му.
За такива мъже Соломон казва:
„Те отиват на заколение като вол, докато стрела ги прониже през дроба.“
Впрочем това описание великолепно подхожда на мръсната зараза, на смъртоносната отрова, която се смесва с кръвта и чийто първоизточник е черният дроб; оттам тази гадна, ужасна чума бързо се разпространява, смазва духа и разкъсва жизнените органи като със стрела. Вярно е, че не представлявах никаква опасност за този непредпазлив нещастник, макар отначало да бях много загрижена да не би той да представлява опасност за мене. Той всъщност бе достоен за съжаление, защото изглеждаше добър, разумен човек, с добра обноски, хубава външност, със сериозно и красиво лице и приятен характер. За съжаление бе препил предишната вечер и не бе си лягал цяла нощ, както ми каза, когато бяхме заедно; гореше от желание, кръвта му бе кипнала от виното и в това състояние разумът му сякаш бе потънал в дълбок сън.