Колкото до мене, аз се интересувах само от парите му и от това, което можех да задигна. Като го обрах, ако имах начин да сторя това, бих го пратила у дома при семейството му, защото той несъмнено имаше почтена съпруга и добри деца, които се безпокояха за него и щяха да бъдат щастливи да си го приберат в къщи и да се грижат за него докато дойде на себе си. Тогава той щеше да се засрами да съжалява за станалото и да се упреква, загдето е прекарал времето си с к…, която е намерил в аркадите — това най-долно свърталище, сред мръсотията и измета на града. Как ли щеше да трепери да не би да се е разболял от сифилис, да не би стрелата да е промушила черния му дроб и как ли щеше да се ненавижда когато си помисли за безумието си и за безобразния си разврат на който се е отдавал. Ако притежаваше капка честност, какъв ужас би изпитал при мисълта, че може да зарази скромната си, добродетелна съпруга с някоя лоша болест и чрез кръвта да предаде заразата на потомството си.
Ако тези господа само си помисляха с какво презрение гледат на тях жените, с които имат работа при такива случаи това би им стигало. Както вече споменах, тези жени не изпитват удоволствие, не харесват мъжа, защото похабената проститутка не мисли за никакво удоволствие, а само за пари. И когато той е пиян и зашеметен от порочните си удоволствия, ръцете й пребъркват джобовете му, за да вземат каквото им попадне. В този момент на лудост той не може да забележи това; не може също да го предвиди, когато отива при паднала жена.
Една моя позната умело се справила с един мъж, който впрочем напълно си го заслужавал. Докато той се занимавал с нея по друг начин, тя измъкнала от предното джобче на панталона му кесия с двадесет гини и турила в същото джобче кесия с позлатени монети. Като свършил, той се обърнал към нея с думите:
— Да не си ми бъркала в джоба?
Тя се пошегувала и му казала, че той сигурно няма в себе си нищо ценно. Той опипал джобчето, успокоил се че кесията си е на мястото, и си отишъл.
Тя се специализирала в този занаят и винаги носела в джоба си позлатен часовник и кесия с позлатени монети за подобни случаи; не се съмнявам, че е прилагала този похват много успешно.
Прибрах се при хазайката с новата си плячка и когато й разправих цялата история, тя само дето не заплака от вълнение при мисълта, че поради слабостта си към виното един такъв джентълмен ежедневно се излага на страшни рискове.
Тя бе извънредно доволна от плячката и от това, че така щателно съм го обрала.
— Знаеш ли, дъще — ми рече тя, — пък може и този горчив опит да допринесе повече, за да тръгне той по правия път, отколкото всички проповеди, които е чул през живота си.
На другия ден тя с особено любопитство ме разпитваше за този джентълмен. Както й го описах, по лицето, по облеклото му, по всичко той й напомняше на един господин, когото познава. Докато го описвах, тя се позамисли, после каза:
— Басирам се на сто лири, че познавам този човек.
— Много ще съжалявам, ако се окаже, че го познавате — рекох, — защото за нищо на света не бих искала да го изобличите. Той е достатъчно пострадал сега и не ми се ще да стана причина да пострада още повече.
— Не, не — отвърна тя, — няма да му напакостя, но ти ме остави да задоволя любопитството си, защото, ако е той, бас държа, че ще го намеря.
Малко се сепнах от нейните думи и видимо загрижена й казах, че по същия начин той пък би могъл да открие мене, а това би било фатално за мен.
— Да не мислиш, че ще те издам? — отвърна живо тя. — И цялото си богатство да ми даде, пак няма да те издам. Пазила съм тайните ти и в по-тежки случаи. Можеш да бъдеш напълно спокойна и този път.
След тези уверения аз не възразих повече.
Тя бе твърдо решила да разбере кой е този човек и затова, без да ми обади, отишла при една своя приятелка, позната на семейството, което тя имала пред вид, казала й, че й е необходимо по извънредно важна работа еди-кой си господин (той между другото бил граф и произхождал от много добро семейство) и я помолила да я запознае с него. Приятелката й се съгласила на драго сърце и веднага отишла до дома му да разбере дали господинът е в града.
На следния ден тя дошла при хазайката ми с новината, че сър*** си е у дома, но поради злополука е на легло и тя не могла да говори с него.
— Каква злополука? — попитала бързо хазайката ми, сякаш много изненадана.
— Той бил в Хамстед на гости у един свой познат и на връщане го нападнали и го обрали. Той бил малко пиян и крадците му нанесли побой; сега бил доста зле.
— Ограбен! — възкликнала хазайката ми. — И какво са му задигнали?
— Че откраднали му златния часовник и златната кутия за емфие, хубавата му перука и всички пари в джоба му, а те положително не са били малко, защото сър*** никога не излиза без пълна кесия.