— Ами! — отвърнала старата ми хазайка подигравателно. — Басирам се, че се е напил, намерил е някоя к… и тя му е обрала джобовете, а той се прибрал при жена си и разправил, че са го ограбили. Това е стар номер. Всеки ден лъжат горките жени с хиляди подобни измислици.
— Как не те е срам! — рекла приятелката й. — Виждам, че не познаваш сър***. Той е толкова почтен господин! По-благороден, по-трезв, по-скромен човек няма в целия град. Той ненавижда такива работи. Който го познава, не би повярвал подобно нещо.
— Хубаво де — отговорила хазайката ми. — Това не е моя работа. Ако беше моя работа, басирам се, че бих разкрила някаква женска история. Всички знаем, че такива скромни мъже понякога не са ни на йота по-добри от другите, само че имат по-добро име или ако щеш, умеят добре да се преструват.
— Не, не — казала приятелката й, — уверявам те, че сър*** не се преструва. Той наистина е почтен човек, не пие и положително е бил ограбен.
— Може и да е бил ограбен — съгласила се хазайката ми. — Това не ме интересува. Искам да му говоря по една работа от съвсем друго естество.
— От каквото и естество да е работата ти, още не можеш да го видиш, защото не приема никого. Много е зле, цял е натъртен.
— Аха — рекла хазайката ми, — тогава действително е попаднал на лоши хора. — Сетне добавила много сериозно: — Кажи ми, моля ти се, къде е ударен?
— В главата — отговорила приятелката и, — по едната ръка и по лицето; жесток побой са му нанесли.
— Горкият човек! — възкликнала хазайката ми. — Тогава трябва да почакаме, докато му мине. Дано бързо оздравее.
Тя веднага изтича при мене и ми предаде целия разговор.
— Открих твоя джентълмен, няма що, хубав джентълмен бил — рече тя, — но сега, бог да му е на помощ, здравата е загазил. Какво си го правила? Само дето не си го убила!
Погледнах я силно смутена и разстроена.
— Аз да го убия! Що думаш? Трябва да имаш грешка. Нищо не съм му направила. Нищо му нямаше, когато го оставих, само беше пиян и спеше дълбоко.
— Възможно е — отвърна тя, — но сега хубаво се е наредил.
И тя ми разправи всичко, което бе чула от приятелката си.
— Значи, е попаднал в лоши ръце, след като го оставих — рекох, — защото, като слязох от каретата, той беше съвсем добре.
Около десетина дни по-късно хазайката ми отново отишла при приятелката си, за да я запознае с този господин. По други околни пътища бе разбрала, че той вече излиза. И така тя успя да си уреди среща с него.
Хазайката ми беше извънредно обиграна жена и всъщност нямаше нужда никой да я представя на господина. Тя му изложила случая много по-добре, отколкото аз ще съумея да го предам, защото, както вече казах, беше извънредно сладкодумна. Казала му, че макар да не го познава, идва при него с една-единствена цел — да му направи услуга; той самият щял да се увери, че нямала никаква друга цел. Понеже идвала с чисто приятелски намерения, моли го да й обещае, че ако не приеме съветите й, няма да й се разсърди, задето се бърка в чужди работи. Уверила го, че тъй като тайната, която има да му съобщи, засяга единствено него, тя ще си остане тайна, без разлика дали той ще приеме предложението й, или не, освен ако той самият реши да я разгласи. Дори и да откаже да приеме услугата й, това ни най-малко не би я накарало да му навреди. Така че той е напълно свободен да действува, както сметне за добре.
Отначало той явно се стеснявал и казал, че не знаел в живота му да има нещо, което трябва да се пази в тайна; никога никому не бил сторил зло и му било безразлично какво говорят хората за него; не му било в характера да бъде несправедлив към хората, нито пък можел да си представи по какъв начин някой ще му направи услуга; но ако случаят бил такъв, какъвто го описва тя, той не щял да се сърди на човек, който се опитва да му услужи.
Като срещнала от негова страна такова пълно безразличие, тя отначало се страхувала да му заговори по въпроса. Обаче накрая с известни заобикалки му казала, че по някаква странна и необяснима случайност се е научила за недавнашното му злополучно приключение, и то така, че в целия свят само тя и той знаели за него, дори и на самата жена, която била с него, не й било известно. Отначало той видимо се ядосал.
— Какво приключение? — рекъл.
— Когато ви обраха на връщане от Найтсбридж, тоест Хамстед, сър — отвърнала тя. — Нека не ви изненадва — продължила хазайката ми, — че мога да ви кажа точно къде сте ходили този ден. Били сте в аркадите в Смитфийлд; след това в Спринг гарден в Найтсбридж, а оттам в еди-коя си къща в Странд. Най-после сте заспали в каретата. Повтарям, нека не ви изненадва, сър, защото не идвам с лоши намерения. Нищо не искам от вас. Уверявам ви, че жената, с която сте били, нито знае, нито ще научи кой сте. Не съм дошла да искам подкуп, за да мълча. Бъдете уверен, сър — добавила тя, — че каквото и да сметнете за добре да направите или да ми кажете, всичко ще бъде запазено в пълна тайна.