Едва бе свършил, когато неговият слуга влезе да му каже, че каретата на сър У. Х. е пред вратата. Той изтича надолу по стълбите и веднага се върна обратно.
— Уви — извика той високо, — пак ми развалиха удоволствието! Сър У. ми изпраща каретата си и ме моли да отида при него.
Изглежда, че от този джентълмен, който живеел на около три мили извън града, той беше поискал да му услужи с колата си, която пристигна, както било уговорено, към три часа.
Той веднага нареди да му донесат най-хубавата перука, шапката и шпагата, заповяда на лакея си да отиде да го извини пред семейството, което трябваше да посети — това беше претекст, за да отстрани слугата си, — и се приготви да тръгне. На излизане той се спря за момент и ми заговори съвсем сериозно за поръчките, с които ме бе натоварил, като използва случая да ми прошепне тихо:
— Излез, колкото можеш по-скоро, мила моя.
Аз не отвърнах нищо и направих реверанс, като че ли в отговор на това, което ми беше казал високо.
След около четвърт час аз също излязох. Не се облякох специално за излизане — взех си само наметката, воала и ветрилото и сложих в джоба си чифт ръкавици, така че не възбудих никакво подозрение в къщи. Той ме чакаше в една задна улица, покрай която знаеше, че ще мина. Беше вече обяснил на кочияша къде да ни закара — в Майл-Енд, дето живееше един негов приятел, в дома на който имаше всички удобства да са отдадем на страстта си.
Когато останахме сами, той започна да ми говори много сериозно, че не ме е довел тук, за да ме измами, че неговата страст към мене не му позволявала да злоупотреби с мен, че е решил да се ожени за мен, щом получи наследството си, и че междувременно, ако удовлетворя желанията му, ще ме издържа, и то щедро; уверяваше ме безброй пъти, че искрено ме обича и никога няма да ме напусне; изобщо направи хиляди пъти по-дълъг увод, отколкото бе нужно.
Понеже той настояваше да му отговоря, аз му казах, че след толкова уверения от негова страна, нямам основания, да се съмнявам в искреността на чувствата му към мен, но… и аз се спрях, като то оставих да отгатне края на фразата ми.
— Но какво, мила моя? — запита той. — О, разбирам за какво намекваш. Страхуваш се да не забременееш, нали? Е, ако се случи такова нещо, аз ще се погрижа за тебе, ще издържам и тебе, и детето. За да ти покажа, че не се шегувам, ето ти и залог. — При тези думи той извади една копринена кесия със сто гини и ми я даде.
— Докато се оженим, всяка година ще ти давам по една такава кесия — добави той.
При вида на парите и при жарките му предложения аз чувствувах как лицето ми ту пламва, ту бледнее. Не можех да кажа нито дума и той лесно разбра душевното ми състояние. Турих златото в пазвата си и не се противих повече; оставих го да прави, каквото иска и колкото пъти иска. Така окончателно завърших падението си. От този ден нататък, загубила невинността и скромността си, аз не запазих нищо, с което да заслужа божията милост или помощта на хората.
Но с това не се свърши всичко. Аз се върнах в града, изпълних поръчките, с които бях натоварена, и се прибрах в къщи, преди някому да се е сторило, че съм се забавила прекалено дълго. Той пък се върна късно през нощта. Така нито той, нито аз дадохме повод да се породи някакво съмнение у семейството.
След това ние често имахме случай отново да вършим този грях, особено в къщи, когато майка му и сестрите му отиваха на гости. Тъй като ги следеше зорко, той винаги предварително знаеше кога ще излязат и не пропущаше случая да остане с мен насаме, и то без да се излага на опасност. И така, ние се отдавахме до насита на грешните си удоволствия почти половин година при това, за моя голяма радост, аз не забременях.
Но преди да изтече половината година, по-младият брат, за когото споменах в началото на моя разказ, започна с мен същата игра. Една вечер, заварвайки ме сама в градината, той захвана една подобна история — уверяваше ме, че е влюбен в мен, че има добри и пристойни намерения и накрая честно и почтено ми предложи да се оженим.
Аз останах слисана. Бях поставена в такова безизходно положение, както никога дотогава. Отхвърлих категорично предложението му и започнах да му изброявам всички възможни доводи. Изтъкнах му колко неравен би бил такъв брак, как биха се отнасяли с мен в семейството, колко неблагодарна бих се показала спрямо родителите му, които ме взеха в дома си, подтикнати от най-благородни подбуди, когато бях в такова тежко положение; с една дума, за да го разубедя, аз му казах всичко, което можах да измисля, освен истината, която би турила край на цялата история, но която дори не смеех да помисля да спомена.