Думите и го изненадали и топ и рекъл с много сериозен тон:
— Госпожо, аз не ви зная и извънредно много съжалявам, че ви е известно най-лошото дело, което съм извършил през живота си и от което има защо да се срамувам. Единствената ми утеха бе мисълта, че то е известно само на бога и съвестта ми.
— Моля ви, сър — отвърнала тя, — не скитайте, че нещастието ви е по-голямо, понеже знам тайната ви. Струва ми се, че вие не сте търсили това приключение и вероятно жената е прибягнала до разни хитрини, за да ви примами. Но никога няма да съжалявате, задето случайно научих тайната ви — рекла тя, — защото аз ще мълча, както съм мълчала досега.
— Но нека бъда справедлив към жената. Уверявам ви, че не ме е примамвала. Напротив, тя като че ли искаше да се отдели от мен. Собственото ми безумие ме вкара в тази беда. Дотам трябва да й се признае, че няма вина. Колкото до нещата, които ми задигна, в това състояние, в което бях, не можех да очаквам друго от нея. И до този момент не знам дали тя ме е ограбила, или кочияшът. Ако е била тя, прощавам й. Аз съм на мнение, че същата съдба би трябвало да постигне всички мъже, които вършат такива безобразия. Но лично аз съм по-загрижен за друго, отколкото за нещата, които тя ми задигна.
Сега хазайката ми се разприказвала надълго и широко и той също говорил съвсем свободно. Първо, в отговор на това, което намекнал по мой адрес, тя му казала:
— Радвам се, сър, че сте толкова справедлив към жената, с която сте били онзи ден. Уверявам ви, че тя е дама от доброто общество, а не улична жена. И каквото и да сте правили с нея, убедена съм, че това не й е занаят. Вие наистина се изложихте на голям риск. Но можете да сте съвсем спокоен, защото, уверявам ви, никой мъж не се е докосвал до нея преди вас освен мъжът й, а той е покойник от близо осем години.
Оказало се, че това била най-голямата му грижа и че именно тази страна на въпроса му вдъхвала много страх. Като чул думите на хазайката, той видимо се зарадвал и казал:
— Е, госпожо, да си кажа право, ако бях убеден, че е така, нямаше толкова да съжалявам за това, което загубих. Колкото до кражбата, изкушението е било много голямо, а може и жената да е била бедна и да е имала нужда от пари.
— Ако не беше бедна, господине — му рекла тя. — Убедена съм, че тя никога нямаше да ви се отдаде. И както бедността й е станала причина да спите с нея, така същата тази бедност я накарала накрая да ви вземе парите, като видяла в какво състояние сте. И ако не беше ви ограбила тя, може би следващият кочияш или носач щеше да ви ограби, и то още повече.
— Е, хайде — рекъл той, — от мен да мине. Пак повтарям: с всички мъже, които вършат такива неща, следва да се случи същото, та да се научат да се пазят; не ме е много грижа за откраднатото, като изключим онова, за което намекнахте преди малко вие.
И сега вече той си позволил да заговори с нея още по-свободно относно станалото между нас (за което впрочем на мен, като на жена, не подхожда да пиша) и за големия страх, който изпитвал да не е пипнал нещо от мен и да го предаде на съпругата си. Накрая я запитал не би ли могла да му уреди среща с мене.
Хазайката ми още веднъж го уверила, че не страдам от подобни болести и от тази страна може да бъде напълно спокоен — все едно, че е бил със собствената си съпруга. Но що се касаело до това, да ме види пак, казала му, че то може да доведе до опасни последици; но все пак щяла да поговори с мен и да му съобщи резултата. Постарала се същевременно да му втълпи да не настоява за среща, защото тя едва ли ще му бъде от полза; надявала се, че той няма желание да продължи връзката си с мен, а и за мен това би означавало да рискувам живота си.
Той й казал, че изпитва голямо желание да ме видя. Готов бил да й даде всички възможни гаранции, че няма да злоупотреби по какъвто и да било начин и че на първо място щял да се откаже да предяви всякакви искания спрямо мен. Тя обаче твърдяла, че това може да доведе до по-нататъшното разбулване на тайната и да му навреди много и го замолила да не настоява; накрая той отстъпил.
Сетне поговорили малко за нещата, които изгубил. Както изглежда, джентълменът много желаел да получи обратно златния си часовник и й казал, че ако може да му го върне, на драго сърце ще плати за него толкова, колкото струва. Тя рекла, че ще се опита да му го набави и ще предостави на него да го оцени.