Моята стара хазайка беше предвидила като мен, че ще стане тъй, и затова го беше въвела в една стая, гдето наистина нямаше легло, но която беше в непосредствено съседство със спалнята, където се оттеглихме през остатъка от нощта. Накратко казано, след като прекарахме известно време заедно, той си легна и спа на леглото цяла нощ, а пък аз се оттеглих, но преди да се съмне, дойдох пак, разсъблечена, и лежах при него, докато станахме.
И тъй, както сами виждате, извършването на едно престъпление отваря вече вратата за повторението му: всички разумни съждения избледняват, щом изкушението се поднови. Ако не се бях съгласила да го видя отново, разпътното му желание у него щеше да заглъхне и по всяка вероятност той никога нямаше да му се поддаде с някоя друга жена.
Когато си тръгваше, рекох му, че се надявам този път да е доволен, дето не е ограбен повторно. Той отвърна, че в това отношение бил напълно спокоен; и бръквайки в джоба си, ми даде пет гини, които представляваха първите пари, спечелени от мен по този начин от много години насам.
След това ми направи редица подобни посещения, но не се стигна до една редовна издръжка, което всъщност единствено щеше да ме задоволи напълно. Наистина той ме запита веднъж как преживявам и аз доста ловко му отговорих, че никога не съм тръгвала по пътя, който бях поела с него, а работя неуморно с иглата и с това горе-долу смогвам да се издържам, макар понякога и доста трудно.
Той почна да се укорява, че бил първият, който ме накарал да тръгна по този път, и ме увери, че всъщност никога не бил имал намерение да го стори; каза, че му тежало не само загдето е извършил грях, а и защото е станал причина за моето падение. Впрочем той често разсъждаваше както за греха изобщо, тъй и за конкретните обстоятелства, като все винеше себе си: как виното пробудило желанието му и как сатаната го отвел на местопрестъплението, как намерил с какво да го изкуши — и сетне правеше морални изводи от всичко това.
Като го налегнеха такива мисли, тръгваше си и понякога не идваше по цял месец, та и повече. Но сетне дълбокомислието му се изпаряваше, разпътното начало у него надвиваше и той идваше, готов да греши отново. Тъй живяхме известно време. При все че не му бях държанка, той никога не пропускаше да стори някой красив жест, а това бе достатъчно, за да мога да живея, без да работя, и — което бе още по-хубаво — без да продължавам стария си занаят.
Ала и на това нещо дойде краят; след около година забелязах, че той не идва вече толкова често и накрая изобщо престана да идва, без да е имало помежду ни някакво спречкване и без да се сбогува с мен. Тъй завърши тоя кратък период от живота ми — той не ми донесе големи облаги, а само увеличи с още един поводите за разкаяние.
През този промеждутък от време доста си стоях в къщи. Тъй като най-сетне бях донякъде обезпечена, не поемах рискове и продължих да живея така още три месеца; но като видях, че парите са на изчерпване, а пък не ми се искаше да посягам на капитала си, пак започнах да мисля за стария си занаят. И още първото ми начинание излезе доста сполучливо.
Бях се облякла твърде бедно — трябва да спомена, че занаятът ми изискваше да се явявам в най-различен вид, — носех рокля от прост плат, синя престилка и сламена шапка. Застанах пред вратата на странноприемницата „Трите чаши“ на улица Сейнт Джон. Доста кочияши отсядаха в тази странноприемница и дилижансите за Барнет, Тотъридж и други градове в тая посока спираха пред нея привечер, когато се канеха да потеглят. Бях готова на всичко, което случаят би ми предложил. Имах предвид следното: често в тия странноприемници идваха хора с вързопи или по-малки пакети и търсеха коларите на дилижансите, за да пренесат пакетите им в провинцията; ето защо там обикновено се навъртаха жени — съпруги или дъщери на носачите към дилижанса — готови да вземат подобни неща, ако хората им платят.
Стана чака, че докато стоях пред вратата на странноприемницата, една жена, която бе застанала там още от преди и се оказа съпруга на носача, придаден към дилижанса за Барнет, ме забеляза и запита дали не чакам някоя от колите; отговорих й утвърдително и й казах, че чакам господарката си, която ще пътува за Барнет; тя ме запита коя е господарката ми и аз назовах първото женско име, което ми хрумна; но изглежда, че улучих името на някакво семейство от Хедли, близо до Барнет. Доста време мълчахме и двете; след това обаче някой я повика от една врата и тя ме замоли, ако запитат за Барнетския дилижанс, да прескоча и да я повикам от отсрещната къща, която май беше кръчма. Съгласих се с готовност и тя се отдалечи.