Сетне даде показания полицаят. Той повтори разговора си с галантериста относно освобождаването ми, описа как неговият служещ отказал да го последва, когато аз съм поискала отвеждането му пред съдията, и как господарят му го насърчил в това; как накрая ударил стражаря и всичко останало, което вече разказах.
После съдията изслуша галантериста и неговия служещ. Търговецът се впусна да разправя надълго и нашироко какви големи загуби имали всекидневно от разните крадци; лесно било да изпаднат в грешка, но когато безспорно се установило, че грешат, той искал да ме пусне и прочие, както по-горе. Що се отнася до продавача, самият той не можа да си намери друго оправдание, освен че другите служещи от магазина му били казали, че аз съм въпросната личност.
В заключение съдията преди всичко се обърна много учтиво към мен и ми каза, че съм свободна. Той изрази съжалението си, загдето в усърдието си при преследване на крадеца хората на търговеца са се показали толкова неблагоразумни, та са взели за виновен един невинен човек. Ако търговецът не се бил показал толкова несправедлив да ме задържи и след това, съдията бил уверен, че аз съм щяла да простя първото оскърбление. Но че не било в негова власт да ми присъди каквото и да било друго удовлетворение, освен да порицае търговеца публично, което щял и да стори; но предполагал, че аз съм щяла да прибягна до средствата, които посочвал законът; а междувременно той щял да накара търговеца да се задължи под страх на наказание да се яви в съда.
Що се касаело обаче до нарушаването на обществения ред, извършено от продавача, съдията каза, че щял да ми даде известно удовлетворение, като го изпрати в Нюгейт заради обида на стражаря, а също тъй и защото е обидил мен.
И така, съдията изпрати момчето в Нюгейт заради обидата, а господарят му внесе гаранция и си тръгнахме. Истинско удовлетворение за мен бе да видя как тълпата чакаше двамата да излязат, как дюдюкаше след тях и замеряше с камъни и кал колата, в която се качиха. Тогава и аз се отправих към къщи.
Като се завърнах след цялата тази бъркотия и разказах историята на хазайката си, тя почна да ми се смее.
— Защо се развесели толкова? — казах аз. — Тая история съвсем не е толкова смешна, колкото ти си въобразяваш. Уверявам те, че здравата се поизпотих и изплаших от тая банда грубияни.
— Смея се — отвърна хазайката ми, — смея се, дете, като виждам какво щастливо същество си ти. Та това ще бъде най-добрата сделка, която си правила изобщо през живота си, стига само да знаеш как да действуваш. Гарантирам ти, че ще накараш търговеца да ти плати петстотин лири обезщетение, без да се смята онова, което ще получиш от продавача.
Но по този въпрос аз бях на друго мнение; особено понеже бях казала името си на мировия съдия, а знаех, че името ми е тъй добре известно сред хората в Хикс-хол18, Оулд Бейли и други подобни места, че ако се стигнеше до публично водене на дело и проверяха името ми, никой съд нямаше да присъди обезщетение за накърнената репутация на особа като мен. Но така или иначе, длъжна бях да предявя иск и хазайката ми намери един много достопочтен човек, който се зае да го води. Беше адвокат с много голяма клиентела и с добро име и тя положително постъпи умно, като нае него; защото ако бе наела някой дребен прошенописец или пък някой неизвестен адвокат, едва ли щях да успея много с тая работа. Срещнах се с този адвокат и му разказах от игла до конец всички подробности, тъй както ги описах по-горе. Той ме увери, че при такива дела съдебните заседатели винаги присъждали доста значителни обезщетения. Тъй, снабден от мен с необходимите сведения, той подаде жалба. Когато арестували търговеца, той внесъл гаранция, за да го пуснат, а няколко дни след това отишъл заедно с адвоката си при моя адвокат, за да му съобщи, че желае да постигне с мен спогодба по доброволно съгласие; че всичко било станало поради едно злощастно кипване; доверителката, сиреч аз, държала остър и предизвикателен език и се отнесла зле към тях, като ги подигравала и осмивала дори тогава, когато я смятали за истинската крадла, и по този начин ги предизвикала и прочие.
Моят адвокат обаче добре ме защитил. Внушил им, че съм богата вдовица и съм в състояние да получа правото си; че имам влиятелни приятели, които ще ме подкрепят и които са ме накарали да обещая, че ще водя делото докрай дори ако ми струва хиляда лири, защото нанесената ми обида не можела да се преглътне.
Тъй или иначе, те успели да накарат адвоката ми да им обещае, че няма да раздухва огъня; да не ме разубеждава, ако съм склонна към спогодба, да ме увещава да се разберем и да прекратим делото, от което според тях той нямало да загуби. Адвокатът ми бе достатъчно почтен да ми съобщи всичко това. Каза ми също тъй, че ако те му предложат подкуп, без съмнение ще ме уведоми; но освен всичко това ми каза съвсем откровено, че ако желая да се вслушам в мнението му, би ме съветвал да приема предложението им за спогодба, тъй като те са много изплашени и повече от всичко друго желаят спогодбата и знаят, че каквото и да стане, всички разноски ще се струпат на техен гръб. Беше уверен, че доброволно ще ми платят много повече, отколкото биха ми присъдили които и да било съдебни заседатели, ако водех делото. Запитах го каква сума смята, че биха дали те. А той ми отговори, че отсега не може да каже нищо, но ще отговори по-точно на въпроса ми при следната ни среща.