Аркади Матин
Спомен, наречен империя
Тейкскалан #1
Тази книга е посветена на всички, които някога са се влюбвали в култура, поглъщаща тяхната
„Нашата памет е по-съвършен свят от вселената; тя връща живота на онези, които вече не съществуват.“
Ги дьо Мопасан, „Самоубийства“
„Не бих предпочел и живот с Калипсо пред дима на Константинопол. Напълно съм обладан от мисълта за всевъзможните източници на наслади, които са навсякъде: внушителните прекрасни църкви, дългите колонади, многобройните алеи, къщите и всичко останало, що обогатява представата ни за Константинопол; сбирките с приятели и разговорите, и най-чудесното от всичко — моята златоливница, тоест твоята уста и нейния благоуханен цвят…“
Никифор Уран, дукс на Антиохия, Послание 38
Пролог
В Тейкскалан тези неща са нескончаеми: звездните карти и слизането от кораб.
Ето го цялото пространство на Тейкскалан, ширнало се в холограмата над стратегическия пулт в бойния кораб, „Червената жътва на възхода“, на пет подпространствени портала и две седмици полет със скорост под светлинната от столичния град-планета. Предстои им завръщане у дома. Такива холограми са като балсам за душите на картографите: „Всички тези ярки искрици са звездни системи и до една са наши“. Представете си сцената — капитан се взира в холографския образ на империята и отвъд очертанията на света, изберете си някоя граница, някоя спица от огромното колело, онагледяващо за тейкскаланците владенията им, и повторете всичко със стотина други капитани и подобни холограми. Всеки от тях е командвал войски, нахлуващи в нова система, понесли целия си набор от отровни дарове: търговски договори и поезия, данъци и обещания за закрила, енергийни оръжия с черни дула и смайващ нов дворец за губернатора около многото лъчи на открития храм на слънцето. И всеки от тези капитани ще го направи отново, ще превърне поредната система в блестяща точка от холограмата на звездната карта.
Този величав замах на ноктестата лапа на цивилизацията, протегнала се през черната пустота между звездите, вдъхва спокойствие у всеки капитан, когато се взира в празното пространство и се надява никой да не отвърне на погледа му оттам. В тези звездни карти вселената се дели на империята и останалото, на света и не-света.
„Червената жътва на възхода“ и нейният капитан трябва да се отбият на още едно място, преди да се отправят по обратния път към средището на своята вселена. В Сектор Парзравантлак се намира Станция Лзел: крехка скъпоценност, тороид с диаметър двайсет километра, въртящ се около централна спица, увиснал в точката на равновесие между удобно разположено слънце и най-близката планета, от която може да се извлече полза. Най-голямата сред цял наниз подобни станции, които запълват тази малка област в пространството, вече е докосната от посягащата ръка на Тейкскалан, но все още не е усетила цялата й тежест.
Совалка се изсулва от спицата на станцията, преодолява за няколко часа разстоянието до чакащото златисто-черно туловище на бойния кораб, оставя товара си — една жена от човешкия род, малко багаж, малко указания — и се завръща невредима. Преди совалката да се е скачила със станцията „Червената жътва на възхода“ се е запътил мудно по вектор към центъра на Тейкскалан, все още зависим от физиката на подсветлинните скорости. От Лзел ще виждат кораба денонощие и половина, ще се превръща бавно в ярка точица и накрая ще угасне.
Дардж Тарац, съветникът от името на миньорите в Лзел, наблюдава този отдалечаващ се силует — огромна притаена заплаха, увиснала тежко и запълваща половината хоризонт отвъд илюминатора в заседателната зала на Съвета. За него това всеобхватно заличаване на познатите му звезди е само поредно свидетелство за глада, който Тейкскалан изпитва към областта на Станциите. Може би скоро ще настъпи ден, когато подобен кораб няма да си тръгне, а ще насочи ослепителния огън на енергийните си оръжия към уязвимата метална черупка, която побира трийсет хиляди живота, включително неговия, и ще ги разпилее в убийствения космически студ като семенца от смазан плод. Тарац вярва, че империя, която никой не е обуздал, се превръща в своеобразна неизбежност.
Няма холограма със звездна карта на масата, около която се настаняват съветниците в Лзел: само гола метална повърхност, излъскана от толкова много лакти. Тарац се замисля отново колко е просто да си представи този отлитащ кораб като все още надвиснала заплаха, после престава да се взира през илюминатора и се връща на мястото си.
1
Петрос Гетадарц, католикос на арменската апостолическа църква през 1019–1058 г., Григор Пахлавуни, католикос на арменската апостолическа църква през 1113–1166 г. — Б.пр.