— … Четири лоста — продължи Махит, като нарочно пропусна титлата: означаваше „учен“ в най-общия смисъл, по-точно дипломиран учен, — кога гниенето ще стане забележимо? Може би след още два месеца?
Четири лоста се усмихна достатъчно широко, за да лъсне тясна ивица зъби.
— След две години, госпожо посланик.
— Чудесно — каза Махит. — Значи имаме предостатъчно време.
Четири лоста се поклони над триъгълника на събраните си пръсти, сякаш бе чул заповед от нея. Махит подозираше, че той се държи снизходително. Трябваше да понесе и това. Налагаше се да обмисли всичко, но нямаше да го прави тук, в недрата на министерството на правосъдието с трима придворни и обслужващ моргата икспланатл, които сигурно дебнеха тя да направи някаква непоправима грешка и да я сполети участта на Искандр.
Погубен от собствената си физиология. След двайсет години живот в Града, през които е ял същото като тейкскаланците. Можеше ли да повярва в подобно твърдение?
„Искандр — каза на пустотата, където трябваше да бъде нейното имаго, — в какво си ни забъркал преди смъртта си?“
Нямаше отговор. От опита за досег с тази пустота сякаш падаше, макар да знаеше колко устойчиво е стъпила на пода.
— Бих желала — обърна се към Три стръка морска трева бавно и премерено, дори в подходящия стил, за да прикрие виенето на свят и страха — да се регистрирам като легитимен посланик на станциите в Тейкскалан, както и да се погрижа за багажа си.
Искаше да се махне оттук. По-скоро.
— Това се подразбира, госпожо посланик — отвърна асистентката. — Икспланатл. Дванайсет азалии. Двайсет и девет инфографа. Както винаги, вашата компания беше удоволствие за мен.
— Както и твоята за нас, Три стръка морска трева — отговори й Дванайсет азалии. — Оставяме те в приятната компания на посланичката.
Три стръка морска трева пак помръдна едното си рамо, като че да подчертае, че нищо от казаното не би могло да е особено важно за асекрета в императорския двор. Махит почувства внезапна симпатия към нея, но съзнаваше, че всъщност отчаяно търси съюзник. Толкова самотна беше без думите на имагото. Той трябваше да се обади всеки момент. Щом се опомни от емоционалния взрив. Всичко беше наред. Дори вече не беше замаяна.
— Ами да вървим? — предложи тя.
2
… спешно насочете вниманието си!
(предстоящото е ново и важно)
НЕЗАБАВНО по Осми канал!“…
Тази вечер Седем хризопраза и Четири явора ни предлагат репортаж от Одил-1 в системата Одил, където Двайсет и шести легион под командването на субяотлек Три стръка смрадлика се подготвя за отлитане от планетарна орбита, след като въстанието в столицата на Одил-1 бе потушено… след малко Четири явора, който е на централния площад в столицата, ще ни предложи интервю с възстановения на поста си планетарен губернатор Девет совалки… очаква се през следващите две седмици търговските превози през портала Одил да се върнат към нормалните си равнища…“
Вечерна новинарска емисия по „Осми канал!“,
излъчена по вътрешната облакохватна мрежа в Града
на 245-ия ден от 3-та година през 11-и индик на
Императора на цял Тейкскалан Шест посоки
СПИСЪК НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ДОБЛИЖАВАНЕ НА ПОДПРОСТРАНСТВЕН ПОРТАЛ, СТРАНИЦА 2/2
… намалете скоростта до 1/128 от максималната подсветлинна скорост, за да имате възможност за маневри при опасност от сблъсък с непринадлежащи към Станциите кораби, излизащи от другата страна.
17. Съобщете за предстоящия скок по местните радиочестоти.
18. Съобщете за предстоящия скок на екипажа и пътниците.
19. Доближете със скорост 1/128 областта на най-силна оптична дисторзия…“
Учебник за пилоти в Станция Лзел, с. 235
В апартамента на посланика присъствието на Искандр се долавяше със същата сила, с която той отсъстваше от главата на Махит: все едно я бяха обърнали наопаки, за да попадне сред вещите на своето имаго вместо сред спомените му. Апартаментът беше проветрен преди пристигането й… или поне тя се надяваше да е така заради отворените прозорци и антисептичния дъх на почистващ препарат, който нахлуващият и поклащащ завесите вятър не успяваше да разнесе. Въпреки това се натрапваше усещането, че тук някой е живял, и то дълго.
Истинският Искандр бе харесвал синия цвят и явно скъпите мебели от някакъв тъмен лъскав метал. Пестеливите очертания на работния плот и ниският диван биха подтикнали всеки, които е израснал в станция или кораб, а не на планета, да се почувства у дома си, затова пък наглед копринени дебели килими с шарки покриваха пода. Махит бе обзета от мимолетно радостно желание да ходи боса тук заради чистото телесно удоволствие и се замисли за кой ли път, че наследяващите имаго споделят дори естетическите вкусове с предшествениците си. Искандр бе стъпвал бос с удоволствие по тъканите килими, изглежда и на нея това й харесваше, макар че досега не бе имала възможността да го прави.