— Уверявам ви — започна Три стръка морска трева, — че имам богат опит и изключително високи показатели във всички способности, необходими за работа с чужденци. Убедена съм, че ще се справим добре.
— Асекрета…
— Госпожо посланик, наричайте ме Три стръка морска трева, моля ви. Все пак съм вашата асистентка.
— Три стръка морска трева… — Махит усърдно си наложи да не повиши тон, — … бих искала да попитам вашия предшественик как моят предшественик си е вършил работата тук, може би и да му задам въпроси за обстоятелствата около неговата твърде преждевременна и — ако се съди по натрупаната поща — крайно неудобна за всички смърт.
— Аха… — отрони асистентката.
— Именно — натърти Махит.
— Да, смъртта му беше много… неудобна, както се изразихте, но напълно случайна.
— Сигурно е така, но той беше мой предшественик, — Махит знаеше, че ако Три стръка морска трева е такава тейкскаланка, каквато изглеждаше, желанието за запознаване с личните особености на човека, заемал преди същото положение в обществото, би било за нея толкова убедително от културна гледна точка, колкото и желанието да научиш повече за вероятното си бъдещо имаго би изглеждало в Станция Лзел. — И затова искам да поговоря с човек, който го е познавал толкова добре, колкото ще се опознаем ние двете.
Опита да се възползва точно от мускулната си памет как Искандр бе разширил очите й в тейкскаланска усмивка и се постара да си придаде същото изражение.
— Госпожо посланик, съчувствам искрено на… положението, в което се намирате понастоящем — каза Три стръка морска трева, — и ще изпратя съобщение на Петнайсет двигателя, където и да се намира сега, заедно с отговорите на натрупалата се поща.
— … което не мога да направя самостоятелно, защото е шифрована.
— Да! Но аз мога да разшифровам почти всички стандартни форми и повечето от нестандартните.
— Все още не сте ми обяснили защо моята поща е шифрована по такъв начин, че аз да не мога да я разшифровам.
— О, в никакъв случай не съм искала да проявя пренебрежение към вас. Убедена съм, че във вашата станция ви смятат за много добре образована. Но в Града за шифроване обикновено се използва поетичен код, а ние изобщо не очакваме, че чужденците задължително ще го знаят. А пощата на посланик се шифрова, за да бъде изтъкнато, че посланикът е умен човек, който познава добре императорския двор и дворцовата поезия. Това е… обичай. Всъщност не е истински шифър, а по-скоро игра.
— Между другото, имаме си поезия и в Лзел.
— Знам — увери я Три стръка морска трева толкова добродушно, та на Махит й се прииска да я хване и раздруса, — но вижте например това. — Взе алено лакирано инфоекранче, двете му части слепени с кръгче от златист восък, в който бе вдълбано стилизирано изображение на Града — тейкскаланския имперски символ. — Няма съмнение, че е предназначено за вас, защото е от днес.
Тя счупи печата и инфоекранът се разгърна във въздуха между двете — поток от холографски йероглифи, които Махит би трябвало да разбира. Нали четеше имперска литература от дете?
Три стръка морска трева докосна облакохвата си.
— Бих се обзаложила, че можете да го дешифрирате самостоятелно… нали сте запозната с политическата поезия?
— Куплети от петнайсет срички в ямбична стъпка с цезура между осмата и деветата срички — отвърна Махит и осъзна, че говори като студентка на устен изпит, а не като познавач на Тейкскалан, но не знаеше как да се въздържи от този тон. — Лесно е.
— О, да! А шифрите на повечето съобщения в императорския двор се основават на пряко заместване, като се използват началните четири куплета от най-популярната енкомиастика през миналия сезон… тоест поетична възхвала, но вие знаете това, щом сте наясно със сричките и цезурите. А от няколко месеца най-популярна е „Песен на възраждането“ с автор Два календара. Мога да ви я осигуря, ако наистина желаете сама да дешифрирате пощата си.
— Непременно ще се запозная с най-добрия образец на поетичната енкомиастика според Града — натърти Махит.
Три стръка морска трева прихна.
— Чудесно. Държите се, сякаш сте родена тук.
Махит не се чувстваше поласкана.
— И какво съдържа посланието?
Асистентката присви очи — зениците й се извиха наляво и нагоре в поредица от микроскопични движения, за да дават команди на облакохвата, — после се вторачи напрегнато в инфоекрана.
— Официална покана за личния салон на императора и състезанието по ораторско майсторство, което ще се проведе в рамките на банкета по случай представянето на дипломати след три дена. Предполагам, че ще искате да го посетите?